... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, отразява непрекъснато и връща всички погледи назад. Няма зад него нищо.
Съвсем нищо...
* * *
Прикован на скалата от метал с кисел вкус и тяло в рани, кървящи и мътни. Раздраната плът гори и стене от болка, ръждата я разяжда. Опитвах да се боря, но съм сринат победен. Скалата е ледена, макар да изгаря. Оковите са тежки, слабо е тялото да ги издържи и те го влекат надолу... към мрака, за който вече мечтаех. Успея ли да затворя очи и ще се спася от болката.
Но как да ги затворя, след като тогава започвам да виждам...
* * *
Безкрайни сънища сякаш с ръка ме погалват. Като очи на котка светят две звезди над мен, нашарени от сухите клони. Имат магичен зеленикав блясък. Забили се подобно на ками в ...