5 oct 2021, 9:47

Безотпадъчна цивилизация

708 4 18
1 мин за четене

На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.

В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби в хранителните заведения или магазини. Където винаги може да намериш прясна вода, току-що рециклирана, свежи храни – тортички, меса, хляб, плодове. Всичко това, което допреди малко е било отпадък, още топло е обработено и изпратено за кой знае кое поред ползване.

Рецикличната политика засяга дори дребни неща като, да речем, ерекцията. Няма ли как да се използва веднага – не отива на вятъра. Със специални хапове мъжът пристига в специалните заведения, където при специални условия специални жени не оставят да пропадне даденото от природата.

А при дамите е по-лесно. Пламнат ли от страст – веднага се намира услужлив мъж, който да помогне за хубавото припичане на тоя огън.

Рециклират се книги – стара книга, обработена, запазена, в оригинален вид, леко украсена с промяна името на автора – и готово! Поднесена на читателите, които даряват новия автор с титла: де доктор, де професор.

Рециклират се идеи, рециклират се философии, рециклират се взаимоотношения.

Рециклират се и хората. Недоволства ли мнозинството от някого – много претенциозен, много умен, много оригинален… Хайде в рециклиращата машина – за да стане един от всички, правилно щампован и унифициран.

Щастлива планета! Никой не се товари с нови хрумвания, никой не търси нови пътища /кой ти гарантира, че са прави?/, никой не се опитва да е пред другите.

Всичко познато, всичко рециклирано.

Правилна цивилизация…

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...