5.10.2021 г., 9:47

Безотпадъчна цивилизация

717 4 18
1 мин за четене

На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.

В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби в хранителните заведения или магазини. Където винаги може да намериш прясна вода, току-що рециклирана, свежи храни – тортички, меса, хляб, плодове. Всичко това, което допреди малко е било отпадък, още топло е обработено и изпратено за кой знае кое поред ползване.

Рецикличната политика засяга дори дребни неща като, да речем, ерекцията. Няма ли как да се използва веднага – не отива на вятъра. Със специални хапове мъжът пристига в специалните заведения, където при специални условия специални жени не оставят да пропадне даденото от природата.

А при дамите е по-лесно. Пламнат ли от страст – веднага се намира услужлив мъж, който да помогне за хубавото припичане на тоя огън.

Рециклират се книги – стара книга, обработена, запазена, в оригинален вид, леко украсена с промяна името на автора – и готово! Поднесена на читателите, които даряват новия автор с титла: де доктор, де професор.

Рециклират се идеи, рециклират се философии, рециклират се взаимоотношения.

Рециклират се и хората. Недоволства ли мнозинството от някого – много претенциозен, много умен, много оригинален… Хайде в рециклиращата машина – за да стане един от всички, правилно щампован и унифициран.

Щастлива планета! Никой не се товари с нови хрумвания, никой не търси нови пътища /кой ти гарантира, че са прави?/, никой не се опитва да е пред другите.

Всичко познато, всичко рециклирано.

Правилна цивилизация…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...