На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.
В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби в хранителните заведения или магазини. Където винаги може да намериш прясна вода, току-що рециклирана, свежи храни – тортички, меса, хляб, плодове. Всичко това, което допреди малко е било отпадък, още топло е обработено и изпратено за кой знае кое поред ползване.
Рецикличната политика засяга дори дребни неща като, да речем, ерекцията. Няма ли как да се използва веднага – не отива на вятъра. Със специални хапове мъжът пристига в специалните заведения, където при специални условия специални жени не оставят да пропадне даденото от природата.
А при дамите е по-лесно. Пламнат ли от страст – веднага се намира услужлив мъж, който да помогне за хубавото припичане на тоя огън.
Рециклират се книги – стара книга, обработена, запазена, в оригинален вид, леко украсена с промяна името на автора – и готово! Поднесена на читателите, които даряват новия автор с титла: де доктор, де професор.
Рециклират се идеи, рециклират се философии, рециклират се взаимоотношения.
Рециклират се и хората. Недоволства ли мнозинството от някого – много претенциозен, много умен, много оригинален… Хайде в рециклиращата машина – за да стане един от всички, правилно щампован и унифициран.
Щастлива планета! Никой не се товари с нови хрумвания, никой не търси нови пътища /кой ти гарантира, че са прави?/, никой не се опитва да е пред другите.
Всичко познато, всичко рециклирано.
Правилна цивилизация…
© Георги Коновски Всички права запазени
Миии... Учтив съм, ще се съглася и с теб...