Намираме се в най-бедната част на Европа. Тук тишината може да се наруши само от кавала на някой овчар или от автомобилите, преминаващи границата.
Тази пролет в района, в който сме, беше прохладна и свежа. Хората излизаха и посрещаха изгрева на слънцето в дворовете си. Те ставаха много по-рано от него, заради тихия и чист въздух, който можеха да вдишат от виждащото се от пътеката надалеч поле. Когато настъпваше денят, въздухът се смесваше с неприятните газове от колите и не се усещаше, както преди да пропеят петлите.
Днес утрото започна по-различно от друг път. Причината беше, че почти всеки от човеците беше излязъл изминалата вечер, за да празнува. Отдалеч се усещаше, че имаха повод за празник. Стояха до късно хорицата и за пръв път, от толкоз години насам, изпуснаха меката утрин.
Полето ги наблюдаваше и сякаш се подхилкваше подмолно на лулата на пазача на едно малко магазинче, останало почти без оборот.
Собственикът на магазинчето се казваше Пламен. Той много обичаше да се шегува с п ...