Безпътни часове
Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари народни вярвания „безпътни часове”, когато тъмни сили изкривявали пътя на замръкнали хора. До днес аз не съм срещала по-тъмни сили от тези трите.
...
Един мъж пиеше на светлината на восъчна свещ, а тези стихии водеха ожесточена борба за надмощие в замъгления му от ярост и алкохол разум.
Първата, спечелила битката, беше мисълта за отмъщение. Всеки на негово място би празнувал – жена му беше родила сутринта. Той, обаче, искаше да си отмъсти на тази лъжлива утроба, която го мамеше с формата си, че носи мъжка рожба цели девет месеца. Ето, че снощи водите ù изтекоха и той закара ненаситницата, която ядеше хляба му като за двама в болница. Остана пред „Родилно отделение” до сутринта. Когато червендалестата акушерка раздруса ръката му и каза: „А, честито ти момè, татенце! Вади сливовицата и почвай да черпиш роднини и приятели!” , той си помисли, че сънува кошмар. „Как така момиче?” – закрещя съзнанието му. – „Не е възможно! В нашия род се раждат само момчета.” Тръгна си и щом се прибра, започна да пие – гроздова, той сливова не помирисваше. Пи, пи, докато мисълта за отмъщение не подейства като балсам за раненото му сърце.
Тъкмо започна да се отпуска, когато другата тъмна сила – тази, вещаеща края на нечий земен път – не използва отпускането и не се настани на полагащото ù се място. Той реши, че ще убие непрокопсаницата и жалкия червей, който беше родила. Започна да обмисля различни варианти и накрая се спря на най-доброто, според него. „Ше приготвим коритото за първото къпане и ше пуснем ток. Уруспията нйедна ше топне ръцете си със ‘се копелето ù и ше останат на место и двете. Докат’ дойде полиция, линейка, ше съм разтребил ‘сичко и никой нема да разбере. Ше жалим шест месеца, годин, па ше си намерим нова булка. Та’а у дома ше я държим под ключ – от мене само ше зачене. Мъжко, как си можем.” Усмихна се и си наля още една чаша.
В този миг усмивката му помръкна. Страхът съсипа всичко. „Ами ако ме фанат? Как ше лежим в затвора? Аз, силният, голям мъж да станем педал – гледал съм филми, не съм прост. Те това нема да преживеем!” Стана и с треперещи пръсти откачи ловната пушка от стената. Налапа дулото и дръпна спусъка.
...
Мъглата бавно се сбогуваше с града. Когато пурпурното зарево на изгрева разкъса тънката ù пелена, новият ден озари всичко със сгряващата си усмивка.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво!
-
Агапея, благодаря за оценката, но едва ли това е общо-валидна формула.
-
Споделям останалите коментари, изразяващи възхита от разказа. Поздравления!
Не се бях замисляла, но в бъдеще, когато разбера, че някой се е самоубил, винаги ще ме измъчва въпросът: Кой, какво и защо ли е искал да затрие от "белия" свят? -
Петя, Бароне, за съжаление, има и такива хора, а така ми се иска да беше различно. Благодаря и на вас!
-
Настръхнах, Веси, макар и да зная много подобни случаи из Ориента...Поздравления!Ваше Благородие
-
Може ли да таиш такава омраза към плът от плътта ти?Нечовешко е...
Известно е,че в Индия и Китай,Корея,Пакистан синовете са искани повече.Ако плодът е женски го убиват или се изоставя след раждането.
Има случай,след като мъж научил,че съпугата му чака момиче,я накарал да отиде да запали печката,в която предварително бил изсипан бензин.Жената изгоряла... -
Душка, Петенце, благодаря ви за вниманието и коментарите.
-
То ако 'се така се трепеха на поразия женските чеда, какъв ли щеше да е краят, м?
Освен да стане истина като в онзи филм с Шварценегер, където го играе... бременен!
И, Мая е права!
А аз съм впечатлена!
!!!
-
Благодаря и на вас Мая, Мария, Нели и Марко.
Марко, и аз съм за разоръжаването, но в този случай аз само помогнах на лирическия.
-
Налапа дулото и дръпна спусъка...
Веси, този път ме разочарова.Как така ? Ние се борим за разоръжаване, а ти, дула и пистолети.
Поздрави ! -
Не безпътни часове, а часове без изход...
Познавах едно семсйство със шест момичета. Бащата все за момче работеше... -
Разтърси ме! Невероятно! Поздрави, Веси!
-
не може да посееш боб, а да се роди банан...
появата на живот е свещен момент, а от малкото момиче пораства жена, която дава живот, но... какво ли да обяснявам?! никога не съм разбирала хора, за които е от значение какъв е пола на новороденото - нали е негова плът и кръв? по-малко ли ще го обича? шарен свят, хора всякакви... безумни. -
Благодаря на всички, които прочетохте и коментирахте - много сте ми скъпи. Да ви призная, бях снизходителна към лирическия герой и го "спасих" за няколко часа - прототипът му е горял на собствената си клада с години. Този човек, след като изоставил момиченцето си, до последния ден (той сам си го е докарал), лъжел приятелите си, че има син. "Всякакви ги има".
Специално се обръщам към теб, Мими, защото това, което те очаква е най-красивото преживяване в живота - казвам ти го като майка на момиче. Още веднъж, най-красиви пожелания за здраве и обич. -
Браво!
-
Страхотно!
-
Поздрав - Вълшебна!
-
Тъжна история за съжаление... Разказът ти е перфектен и впечатляващ. Поздравления и от мен Веси. Д.П
-
Допи ми се гроздова!
Тежък разказ!
Поздрав! -
Страшно е, когато в тези безпътни часове я няма светлината на вярата да озарява тъмните и заблудени кътчета на душата ни! Поздрави!
-
Леле Веси... и аз чакам момиче, но таткото така да се радва
Поучителна история, както винаги! С интерес прочетох! -
Ето защо аз пия само водка. Силно. Поздравления.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
