9 sept 2009, 14:10

Безстрашие не съществува

  Prosa » Relatos
630 0 0
2 мин за четене

Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е последното нещо, което ще направи. След кратък сеанс с Христофор (безстрашния), те започнаха курса на лечение. Като начало "пациентът" беше качен на върха на небостъргач, от който трябваше да скочи с парашут... Не подейства.  Последва терапия с бягство от горящ чувал. Пробваха и да потопят главата му в кофа с лед за няколко минути. Накрая дори го поставиха в специално пригодена камера, пълна с червеи.
- Изпита ли най-накрая страх? - попита ученият.
- Само малко неприятно усещане от допира с червеите. - мрачно отвърна Христофор.
Филип продължаваше да изобретява разни мъчения, но нищо не се получи.
Един ден, към края на това лято, Христофор тъкмо разсъждаваше върху проблемите си, когато телефонът рязко прекъсна мислите му. Обадиха му се, за да му кажат, че Филип е претърпял тежка катастрофа. Нещо в сърцето му трепна и той замръзна за миг, стискайки слушалката. Веднага изтърча към дома на приятеля си, сърцето му бясно препускаше...  Ученият лежеше спокойно в леглото си и скоро стана ясно, че това е инсценировка.
- Изпита ли страх вече? - ухили се той, като гледаше пребледнялото лице на Христофор.
- Ах ти, стари мошенико! - "безстрашният" се хвърли на врата му. - Ще те убия, да знаеш!
- Знаех си, че не може да има човек, който да не се бои от нищо. Обещах си, че ще ти помогна, ако ще това да е последното нещо, което ще направя.
- Значи това било страха - замисли се Христофор - Изведнъж изпаднах в ужас, че ти ще умреш. А ти си единственият ми приятел. Изплаших се, че ще остана сам. Изплаших се, че ще си отидеш, без да съм те видял, защото аз никога нищо няма да видя...
От очите му потекоха сълзи и той избухна в ридания.
- Успокой се, скоро ще имаш много приятели - окуражи го ученият.
И действително, след като разбраха, че Христофор не е някакъв бездушен робот, а изпитва чувства като всеки нормален човек, хората започнаха да се интересуват от него. Той си намери много нови приятели и заживя нормален живот с помощта на Филип.  Той цял живот  беше благодарен на учения и разказваше историята на своите деца, внуци, правнуци...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...