Това е история за един сляп човек, който нямаше никакви страхове. Заради тази своя странност той беше останал без приятели. Всички се бояха от него. Мислеха, че не е като тях.
Ако не се лъжа, през лятото на 2009 г. един учен, на име Филип Нонов, реши, че ще го накара да изпита страх, ако ще да е последното нещо, което ще направи. След кратък сеанс с Христофор (безстрашния), те започнаха курса на лечение. Като начало "пациентът" беше качен на върха на небостъргач, от който трябваше да скочи с парашут... Не подейства.  Последва терапия с бягство от горящ чувал. Пробваха и да потопят главата му в кофа с лед за няколко минути. Накрая дори го поставиха в специално пригодена камера, пълна с червеи.
- Изпита ли най-накрая страх? - попита ученият.
- Само малко неприятно усещане от допира с червеите. - мрачно отвърна Христофор.
Филип продължаваше да изобретява разни мъчения, но нищо не се получи.
Един ден, към края на това лято, Христофор тъкмо разсъждаваше върху проблемите си, когато телефонът рязко прекъсна мислите му. Обадиха му се, за да му кажат, че Филип е претърпял тежка катастрофа. Нещо в сърцето му трепна и той замръзна за миг, стискайки слушалката. Веднага изтърча към дома на приятеля си, сърцето му бясно препускаше...  Ученият лежеше спокойно в леглото си и скоро стана ясно, че това е инсценировка.
- Изпита ли страх вече? - ухили се той, като гледаше пребледнялото лице на Христофор.
- Ах ти, стари мошенико! - "безстрашният" се хвърли на врата му. - Ще те убия, да знаеш!
- Знаех си, че не може да има човек, който да не се бои от нищо. Обещах си, че ще ти помогна, ако ще това да е последното нещо, което ще направя.
- Значи това било страха - замисли се Христофор - Изведнъж изпаднах в ужас, че ти ще умреш. А ти си единственият ми приятел. Изплаших се, че ще остана сам. Изплаших се, че ще си отидеш, без да съм те видял, защото аз никога нищо няма да видя...
От очите му потекоха сълзи и той избухна в ридания.
- Успокой се, скоро ще имаш много приятели - окуражи го ученият.
И действително, след като разбраха, че Христофор не е някакъв бездушен робот, а изпитва чувства като всеки нормален човек, хората започнаха да се интересуват от него. Той си намери много нови приятели и заживя нормален живот с помощта на Филип.  Той цял живот  беше благодарен на учения и разказваше историята на своите деца, внуци, правнуци...