Беше студена пролетна вечер. Облаците - надвиснали над пустия и сив град. Вятърът свистеше между мъждукащите улични лампи, чиято светлина правеше конкуренция единствено на кратките лунни проблясъци. Хората липсваха, улиците – тъмни и черни, а сенките се прокрадваха между сградите сякаш крояха нещо. Луната ту се скриваше, ту се показваше между облаците, като свенлива девойка криеща се в косите си.
Това бе една обикновена, но не за всички вечер.
Той излезе от стаята, отвори прозореца и запали. Цигарата задимя, а пушекът бавно се плъзна по ръката му. Галейки я, си проправи път нагоре по тялото му. Димът, който излизаше от устата, обгръщаше светлото му лице и се спускаше бавно по скулите и устните.
Мислите бяха също толкова отнесени, както се рееше и димът около него, но в сърцето му гореше плам с огнена сила.
Той се обърна към мислите си и се отдаде на опиянението, което му доставиха. Нощта бе дълга и незабравима.
А ето защо!
Защото денят бе протяжен и скучен, сив и монотонен. Той свърши ...