Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Беше студена пролетна вечер. Облаците - надвиснали над пустия и сив град. Вятърът свистеше между мъждукащите улични лампи, чиято светлина правеше конкуренция единствено на кратките лунни проблясъци. Хората липсваха, улиците – тъмни и черни, а сенките се прокрадваха между сградите сякаш крояха нещо. Луната ту се скриваше, ту се показваше между облаците, като свенлива девойка криеща се в косите си.
Това бе една обикновена, но не за всички вечер.
Той излезе от стаята, отвори прозореца и запали. Цигарата задимя, а пушекът бавно се плъзна по ръката му. Галейки я, си проправи път нагоре по тялото му. Димът, който излизаше от устата, обгръщаше светлото му лице и се спускаше бавно по скулите и устните.
Мислите бяха също толкова отнесени, както се рееше и димът около него, но в сърцето му гореше плам с огнена сила.
Той се обърна към мислите си и се отдаде на опиянението, което му доставиха. Нощта бе дълга и незабравима.
А ето защо!
Защото денят бе протяжен и скучен, сив и монотонен. Той свърши дълга си към бюрото в офиса на фирмата си, качи се на своя автомобил и го подкара обратно към вкъщи. Пътят бе натоварен, шумен и изморителен, но той сякаш бе изключил всяко свое сетиво.
Колата спря, той слезе, заключи я и пое към лоното на своя отдих. Когато влезе през входната, той почувства уют и спокойствие, помириса ароматния дим от запалени свещи, тиха музика и видя приглушената светлина, която идваше единствено от спалнята. Съблече дрехите си, подреди ги и ги остави, стъпвайки на пръсти, стигна до спалнята, чиято врата бе леко открехната. Влезе и я видя...
Тя бе покрита с нежна копринена нощница, очите ù блестяха на светлината на свещите, дългите ù коси нежно обгръщаха гръдта ù – млада и невинна. Тя бе опънала божественото си тяло върху възглавничките, с които бе постлан подът и го очакваше. Той не можеше да отклони поглед, всяка нейна извивка създаваше в него усещането, че това е мигът, който стотици, хиляди пъти е сънувал.
Той седна до нея, прекара пръсти през златните ù къдрици и я целуна нежно и внимателно, после продължи, жигосвайки шията ù с огнения си език. Копринената нощница до преди малко покривала тялото ù, сега лежеше скъсана отстрани. Огънят на страстта се бе разгорял и милиметри деляха двете тела, жадни за страст. Той я постави да легне, взе виното и разля малко върху коремчето ù, но не с цел да погаси огъня, а леко да охлади тялото ù да го подготви за следващия, по–силен пламък. В очите му горяха искрите на страстта и удоволствието, той облиза виното от тялото ù и се насочи към женствеността ù. Сега той отново усещаше вкуса на живота, а тя, отдадена на екстаза, който получаваше, превиваше тялото си, крещеше и го молеше да не спира, а той все по-настъпателно я водеше към оргазъм. Тя дръпна косата му и любовникът бързо откликна на повика на своята кралица. Двете тела сега бяха едно, а стаята бе тяхното бойно поле – въздухът преливаше от химия, стъклата на прозорците плачеха от удоволствие. Времето бе стъписано пред разкриващата се пред него картина, която засенчваше и най-значимите творби на художественото изкуство. Мелодията, която описваха стоновете на двамата прелюбодейци, бе по-значима от всеки музикален шедьовър, сътворен до сега. В телата им гореше огънят на любовта.
Гледайки своята цигара, която бавно гаснеше в ръката му, той въздъхна, загаси я и отново легна до нея.
© Станислав Георгиев Всички права запазени