20 may 2009, 13:06

Безвремие

  Prosa » Otros
1.1K 0 1
1 мин за четене


I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката ни абстрактна рисунка с кръгчета и линийки, малко клонче до рисунката, безвремие.

II. Луна, 3 чайки във въздуха и 7 във водата, леки вълни, легнали на сухия и топъл пясък, докосващи едва пръстите си, загледани в звездите, мълчаливи, звук на тишина примесен с редки крясъци на чайки, безвремие.

III. Луна, 4 чайки във въздуха и 12 във водата, легнали един върху друг, докосвания и бавни, много плавни движения, почти незабележими, нежност, твоя аромат във моите ноздри и моя аромат във твоите, следи от нашите стъпки от морето към топлия пясък, безвремие.

IV. Изгрев (1/3 слънце), 5 чайки във въздуха и 17 във водата, заспали един върху друг, отпуснати, цели в пясък, следи от нашите тела на ляво и на дясно от нас, писъци на чайки, безвремие.

V. Слънце високо над морето, 6 чайки във въздуха и 22 във водата, същите тези следи от стъпките ни, водещи до отпечатъците на телата ни върху топлия пясък, всички чайки втренчени в следите ни водещи към хоризонта, тишина смесена с песента на морето, безвремие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Соколов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...