20.05.2009 г., 13:06

Безвремие

1.1K 0 1
1 мин за четене


I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката ни абстрактна рисунка с кръгчета и линийки, малко клонче до рисунката, безвремие.

II. Луна, 3 чайки във въздуха и 7 във водата, леки вълни, легнали на сухия и топъл пясък, докосващи едва пръстите си, загледани в звездите, мълчаливи, звук на тишина примесен с редки крясъци на чайки, безвремие.

III. Луна, 4 чайки във въздуха и 12 във водата, легнали един върху друг, докосвания и бавни, много плавни движения, почти незабележими, нежност, твоя аромат във моите ноздри и моя аромат във твоите, следи от нашите стъпки от морето към топлия пясък, безвремие.

IV. Изгрев (1/3 слънце), 5 чайки във въздуха и 17 във водата, заспали един върху друг, отпуснати, цели в пясък, следи от нашите тела на ляво и на дясно от нас, писъци на чайки, безвремие.

V. Слънце високо над морето, 6 чайки във въздуха и 22 във водата, същите тези следи от стъпките ни, водещи до отпечатъците на телата ни върху топлия пясък, всички чайки втренчени в следите ни водещи към хоризонта, тишина смесена с песента на морето, безвремие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Соколов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...