Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мощи – едва влачи кокалите си – и мрънка за пари, все едно черквата е „Про кредит банк”. И то да е дете като дете, да кажеш – бива; пари пак няма да му дам, но поне малко акъл ще му налея, та сам да се оправя, а той – коджа лунгурин на средна възраст – барем сто и двайсет кила, як като бивол, ама акълът му като на канарче; само за футбол говори и от нищо друго не отбира; мисли си, че е много умен и не ще да го учат. Тя – казва – науката е за прости хора, аз вече съм се изучил. И по цял ден кисне в Еврофутбол, играе белот с другите пройдохи и реди числата на тотото, та белким уцели джакпота. На майка му пенсията отива за тото и за скитане по мачовете. Ама аз на такива хора по принцип нивгаш не ...