Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета  бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мощи – едва влачи кокалите си – и мрънка за пари, все едно черквата е  „Про кредит банк”. И то да е дете като дете, да кажеш – бива; пари пак няма да му дам, но поне малко акъл ще му налея, та сам да се оправя, а той – коджа лунгурин на средна възраст – барем сто и двайсет кила, як като бивол, ама акълът му като на канарче; само за футбол говори и от нищо друго не отбира; мисли си, че е много умен и не ще да го учат. Тя – казва – науката е за прости хора, аз вече съм се изучил. И по цял ден кисне в Еврофутбол, играе белот с другите пройдохи и реди числата на тотото, та белким уцели  джакпота. На майка му пенсията отива за тото и за скитане по мачовете. Ама аз на такива хора по принцип нивгаш не помагам; явявал му съм се на сън и му говоря бащински: виж к`во, бе момче, отивай да бачкаш; аз числата от тотото – така или иначе – няма да ти кажа; само бачкането му е майката. Ама не взема от дума – то пълен гьон; и като е така – яж си ушите. Жена му го трая, трая и си намери любовник, щото и тя душа носи – сиромашката – а като няма кой да я сайдисва, що да стори; тя оная пущина сърби. Те и онези мушмороци – поповете – лъжат като дърти цигани и ми вменяват разни щуротии, дето нивгаш и на сън не съм си  помислял. Не прелюбодействай – казва  хитрецът, уж така съм бил разпоредил в седмата заповед, а самият той посяга на чуждите булки, хеле ако са по-млади и току виж някоя неочаквано надула корема. Та как няма да прелюбодейства, като онзи я зарязал и хукнал по кръчмите и стадионите и реве след ритнитопковците или клечи край някой гьол за риба, а тя умира от скука и се чуди как да се разгологъзи повече, белким привлече вниманието му; накрая току виж легнала на някой друг, дето и казал две сладки приказки; тя и свинката – обикновен хайван, но като я почешеш – ляга, та камо ли жената; те такива са божиите твари; обичат почесването.

Ако трябва да си говорим откровено, анджак те – поповете са за катрана, не толкова щото прелюбодействат – аз си затварям очите за подобни дребни нарушения – а щото лъжат. То прелюбодействието си е човещинка – не можеш да се отървеш от мераците – ама лъжата хем ме дразни, хем ме отегчава, все едно не са мои сътрудници, а депутати от управляващата коалиция.

-         Какво искаш, ма дъще, защо пак си ревнала? – викам на едно засукано маце с голо задниче – току що цъфнало и напълнило пазвата; пали свещи и се моли.

-         Ми какво да правя, Господи, искам го тоя Тодорчо. Той да ми е.

-         Че като го искаш, вземи го, какъв е проблемът?

-         Как да го взема – казва – като той – будалата – все за футбол ми говори. Чакам да ми каже, че ме обича, че ме иска и чак съм се подмокрила, пък той  ми разправя колко велики били Манчестер Юнайтед и  какви страшни голове вкарвал Бербатов. Излекувай го, Господи, от тая краста.

-         Ох, миличка, само това недей да искаш от мен! Тук и аз съм безсилен. Искай ми нещо друго: рицар на бял кон поискай – давам го, от политик честност поискай – ще потърсим такъв случай из архивите, от поп сълза поискай, от доктор съчувствие поискай, от търговец – романтика, от банкер – лирика, от евнух любов – все нещо ще измислим; можеш да поискаш дори трезвен поет, но от футболен запалянко разум недей да искаш. Когато раздавах от този продукт, запалянковците бяха на мач.

Общо взето – тъжна история. Чак ми се доплака за това клето девойче, ако не бях такъв Свети дух и аз бих го сайдисал – сиромашкото. Но само колегата Зевс можеше нявгаш да ги прави тия работи; аз не мога.

-         Не се тревожи, синко – утешавам едно откровено идиотче с жълта риза и печална мутра – ридаещо пред амвона – любимата ти скоро ще оздравее и ще те възнагради с отроче от мъжки пол – честито!

-         Остави я – казва – сега любимата, Господи, ами Ботев е в опасната зона и може да се случи най-лошото.

-         Спокойно, спокойно, драги, за това ли си се загрижил. Ботев е сега при мен – до дясното ми коляно и реди хвалебствени стихове за тържеството на България.

-         Не онзи Ботев, Господи, не онзи. Аз се тревожа за футболния отбор Ботев; мамицата му на тоя вагабонтин Христолов, дето съсипа канарчетата – милите ми канарчета...

-         Какво, какво – футболния отбор ли – ревнах аз с цяло гърло в своя божествен гняв – как смееш ти да ме занимаваш с подобни щуротии, марш навън от храма, копеле тъпо, мамицата ти недодялана, докато не съм пратил попа да те трясне с кандилницата в тиквата!?

Изпсувах накрая и аз, ей Богу; то се не трае. То все бива, все може гълфотия, но това хич на нищо не прилича. Явно нещо съм го объркал проекта „Хомо”; пиян ли съм бил, що ли? До гуша ми дойде; ще взема да абдикирам от престола и ще го пратя онзи – лукавия – да им налива акъл в празните кратуни.

-         Ами вие защо сте се домъкнали тук, бре? – зъбя се на едни разпасани отрепки – пияни и дрогирани се намъкнаха в черквата с всичката си цигания.

-         Дошли сме – кай – Господи, да те цаним за президент на Локото, щото старият ни президент – онзи хубавия – го гръмнаха неговите опоненти от конкуренцията и Локото осиротя; сега се е домъкнала една хубавица с минижуп, дето само за секс мисли и хич пари не дава на играчите; то така футбол се не прави...

-         Пак ли с тоя футбол ме занимавате, бре – марш навън, марш!..

-         Чакай малко, трай сега, дядка, – надигна се един брадат индивидум от вида хомо сапиенс с кръвясали очи, пиян като талпа. – Дошли сме при тебе съвсем легитимно и правим официално предложение...

-         Марш навън, марш – пичове недни!..

-         Ама стига сега де; не се гневи толкова, холан! Имаме и нарочно изготвен пропуск – официален документ – парафиран и подпечатан от председателя на фен клуба.

-         Документ ли, какъв е тоя документ, джанъм; тук да не е служба за социално подпомагане!

-         Документ като документ – ето го. Разполагаме и с копие от още един документ – изготвен от настоящият собственик в присъствието и с одобрението лично на доцент Янев. Можеш да си стягаш багажа и да идваш направо на Лаута.* Преговорите са приключени, сделката е финализирана; ще ти трябват само някакви си четири – пет милиона евро. Честито!

Р

*    Парк в Пловдив, където се намира стадионът и администрацията на Локото.