Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка.
- Значи продължаваме, така ли?
- Да! – уверено отвърна мъжът, затвори папката и впери поглед в жената. Мислите му обаче бяха обзети от съдържанието на горното чекмедже на бюрото му. Там криеше цигарите.
***
Отдалеч сградата изглеждаше бяла. С всяка следваща, скъсяваща дистанцията крачка, жълтото избиваше по външните стени, като че ли в момента някой изливаше кофи с боя върху напуканата повърхност. Не се забелязваше нито един отворен прозорец, а бе средата на юни. Т.Христов поседя още малко на боядисаната в бяло пейка и се изправи. Загаси цигарата в лехата с цветята, там, където пръстта беше още мокра. Вдигна фаса и го прибра в задния джоб на белия си панталон. Не можеше да си хвърля цигарите пред блока. Погледна пак сградата. Слънцето се показваш ...