В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм….
- Лимити?
- Не, чакай …
- „3 D“ код ?
- Не, бе, таковата, дето ша ми удържат всеки месец, чакай да са сета …
- Пакетна програма ли имате, с „online“ банкиране?
- Не, бе, искам да са сета, ама не мога…
От вътрешно гише се обажда друга служителка, за съдействие:
- Застраховка по дебитната карта ли имате?
- А, даа … , точно така…
- Добре, открихме Америка! Значи, искате да спрем застраховката !? – отдъхва си служителката и продължава да го разпитва:
- Как Ви е единният граждански номер?
- Кое? Какво е това?
- ЕГН-то, как Ви е?
- А, не знам го…
- Как, не си знаете ЕГН-то? Дайте си личната карта!
Вместо да даде личната си карта , мъжът подава дебитната си карта на служителката. Тя повтаря:
- Личната Ви карта искам, не тази. Ето трябва да попълните това искане, и да се подпишете.
- А, не мога, не мога, ти пиши, аз само ша са подпиша…
- Как, не можете ли да пишете? Имате ли средно образование?
- Не, основно …
След като му попълва документите, и клиентът си заминава, служителката на гишето казва:
- Ех, това средно образование, толкова ли е трудно?
От вътрешното гише се обажда другата служителка:
- Колежке, интегрирането е процес, застраховките за това са невъзможни… !
- Колежке, не ме засмивай, защото ми се образуват "таковата", ммм... бръчки!
16.01.2019 г. 18,10 часа.
© Таня Чардакова Todos los derechos reservados