Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.

При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава на гишето на млада банкова служителка, подава личната си карта, сумата за внасяне, и пита:

– Добре де, може ли всеки път, все да искаш да ти давам личната си карта? Не ме ли знаеш прекрасно вече, всеки ден съм тук, трябва да ме научиш кой съм?

– Ми, знам Ви, ама … – оправдава се момичето.

– Тя, жена ми не ме знае толкова добре, че ми е виждала личната карта само един път, пък ти всеки ден я искаш, толкова ли е трудно да ме запомниш?

– Но това са изисквания, които трябва да спазваме…

– В другия Ваш офис ме познават и знаеш ли как си правят мохабет с мен? При която и твоя колежка да отида, все се бавят по два – три часа, когато ме обслужват, нарочно го правят, та да стоя по-дълго време. Имаше една, много слаба, с големи възможности, от онзи офис, дето го закрихте, Чешмеджиева ли беше, Чучуркова ли, сещаш ли се? Тя ги връзваше с канап. Такива ги редеше, че се заливах от смях като застанех на нейното гише.

– Ми … – не знае какво да каже момичето. – Мога ли да Ви помоля да сложите  подписа си ето тук? – любезно се усмихва и посочва мястото върху документите.

– Да го сложа ли, къде?

– Ето тук и тук.

– Аха. Аз все го турям, ама файдата ми е никаква. Питай жената. С пари работя, но дома не нося. Ето сега ще ми кажеш: „Довиждане и да дойде следващият!“

– Ето Ви документите.

– А нещо за мен, банкова поща, има ли? Докато си правим мохабет да попитам, за да не забравя?

– Докато си правим мохабет, не работим!

– Е, хайде сега де, виж колко много пари съм донесъл да броиш, и много стотинки.

– Но те не са сортирани?

– Нали сте банка, все пари броите, ще ги сортирате. Ако бяхте сладкарница, щяхте само пасти да режете и аз да хапвам! – смее се клиентът.

На съседното гише се отчита една касиерка от общинската администрация и се включва в разговора:

– И при Вас е така, както при нас, някои клиенти са много забавни. Един клиент днес искаше да му се издаде удостоверение за наследници и колежката му вика: „Елате във вторник!“, а той ѝ отговаря „Надвечер!“ – всички се смеят – Не знам, може да я води някъде на ресторант?

– Ааа… , това е идея, надвечер съм навит, ще взема да водя жената, че тя не ми иска документи за самоличност! Там, в ресторанта, нали няма да ми трябва личната карта?

– Ха, ха, там ще Ви трябва портфейлът. – казва общинската служителка. – Хайде приятна вечер!