Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.
При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава на гишето на млада банкова служителка, подава личната си карта, сумата за внасяне, и пита:
– Добре де, може ли всеки път, все да искаш да ти давам личната си карта? Не ме ли знаеш прекрасно вече, всеки ден съм тук, трябва да ме научиш кой съм?
– Ми, знам Ви, ама … – оправдава се момичето.
– Тя, жена ми не ме знае толкова добре, че ми е виждала личната карта само един път, пък ти всеки ден я искаш, толкова ли е трудно да ме запомниш?
– Но това са изисквания, които трябва да спазваме…
– В другия Ваш офис ме познават и знаеш ли как си правят мохабет с мен? При която и твоя колежка да отида, все се бавят по два – три часа, когато ме обслужват, нарочно го правят, та да стоя по-дълго време. Имаше ...