Беше кошмарно време. Валеше ситен, но противен дъжд и всичко беше подгизнало от влага.
Мъжът вървеше вече трети ден. Само нощем и само по черните пътища. Не трябваше никой да го вижда. Беше уморен и раницата му тежеше. Знаеше какво го чака по пътя, но беше решил: няма никога да забрави помощта на приятеля си. Той работеше в милицията и беше предупредил баща му за ареста. Благ човек беше баща му, проповедник в евангелската църква. Не поиска да се скрие, но помоли сина си да не губи време. Само за два часа всичко беше уредено и младият мъж тръгна към гръцката граница. Там, в един сеновал, щеше го чака водач, който да го преведе през тайните пътеки към свободата.
И сега той, беглецът – уморен, но с вяра, че Бог няма да го изостави, крачеше към новия си живот. От време на време поглеждаше компаса на ръката си. Сверяваше извървения път с картата, която му даде човекът на приятеля му. И той беше евангелист, но таен. Трябваше да остане на службата си в милицията. Особено сега, когато започнах ...