Из дневника на черния овен:
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках насам-натам - обичайни занимания за един овен. И, май, животът ми не е кой знае колко интересен...
Ден 2-ри: Отново сам в нужника. Че къде другаде мога да пиша на спокойствие. Постоянно ме преследват разни бели овце и искат да се чукаме. Разправят, че на черните овни им е по-голям, отколкото на белите. Е, той, че е по-голям - по-голям е, но стига женска лакомия! Всички искат да ги онождам и не ги интересува аз дали съм съгласен. ‘Щото съм единственият черен овен в стадото... Абе, то, не че не ми харесва, ама белите овце са ми малко теснички, повече харесвам черните, точно по мярка са ми. Само че те пък рядко се срещат и са много антисоциални. Както и да е... Пасох, чуках, пасох, спах, припках ...