Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!

Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ми показа какво не заслужавам,но някога имаше добър подход.Радвам ти се,понякога,че успяваш с лекота да минаваш през трудности и през мен.Не считам уроците,които научих  и времето което те ми костваха като безсмислени и загубени.Не си представям  пътя си без точно тези събития.Благодаря!

 В началото беше толкова хубаво,усмихвах се често,с нетърпение чаках всяка следваща среща,но с бързото отминаване на седмиците започнах да давам повече от себе си,а ти да се разграждаш до атоми.Свикнах и с десетките други неща,които последваха.Превърнахме се в рутина, "Как си?" по задължение, "Какво правиш?" по навик,винаги оправдавах действията ти,каквито и да бяха те.Бях се вкопчила в теб от страх да не те загубя,а така губех само себе си.Изпитвах форма на привързаност, но не и обич,факт.

 Така и не позволи да е опозная,така и не пожела да опознаеш мен.Аз ти се давах безброй пъти,но ти стоеше максимално в страни.Тази липса болеше често вечер,особено преди сън.Егоист е думата,която те описва в очите ми,съвършено свой!

 Сега,в края,се радвам,за нещата,които не пожела да разбереш,за добрите моменти,които пропусна,за караниците ни.Няма по-проветливо усещане от това изправен да се чувстваш толкова лек и спокоен.

Ако искаш драма има десетки към,които да се обърнеш.Дори това тук е повече за мен самата,отколкото за теб.Обичам тишината и нещата да се случват леко.Усмихвай се,мен не ме мисли,както не си го правил и досега.Кръста и раницата зная как се носят и крача по пътя,пък само той знае с кой ще ме срещне и с кой отдалечи.

От скоро се усмихвам, ако знаеш колко е приятно само.Да скочиш надолу с главата,не е лесно решение,но пък винаги си струва,за да усетиш щастието.

Благодаря ти,топъл юлски спомен!