24.11.2019 г., 7:49

Благодаря ти,че не беше мой!

1.1K 1 1
1 мин за четене

Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!

Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ми показа какво не заслужавам,но някога имаше добър подход.Радвам ти се,понякога,че успяваш с лекота да минаваш през трудности и през мен.Не считам уроците,които научих  и времето което те ми костваха като безсмислени и загубени.Не си представям  пътя си без точно тези събития.Благодаря!

 В началото беше толкова хубаво,усмихвах се често,с нетърпение чаках всяка следваща среща,но с бързото отминаване на седмиците започнах да давам повече от себе си,а ти да се разграждаш до атоми.Свикнах и с десетките други неща,които последваха.Превърнахме се в рутина, "Как си?" по задължение, "Какво правиш?" по навик,винаги оправдавах действията ти,каквито и да бяха те.Бях се вкопчила в теб от страх да не те загубя,а така губех само себе си.Изпитвах форма на привързаност, но не и обич,факт.

 Така и не позволи да е опозная,така и не пожела да опознаеш мен.Аз ти се давах безброй пъти,но ти стоеше максимално в страни.Тази липса болеше често вечер,особено преди сън.Егоист е думата,която те описва в очите ми,съвършено свой!

 Сега,в края,се радвам,за нещата,които не пожела да разбереш,за добрите моменти,които пропусна,за караниците ни.Няма по-проветливо усещане от това изправен да се чувстваш толкова лек и спокоен.

 

Ако искаш драма има десетки към,които да се обърнеш.Дори това тук е повече за мен самата,отколкото за теб.Обичам тишината и нещата да се случват леко.Усмихвай се,мен не ме мисли,както не си го правил и досега.Кръста и раницата зная как се носят и крача по пътя,пък само той знае с кой ще ме срещне и с кой отдалечи.

От скоро се усмихвам, ако знаеш колко е приятно само.Да скочиш надолу с главата,не е лесно решение,но пък винаги си струва,за да усетиш щастието.

 

 

Благодаря ти,топъл юлски спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги дълбоко в мен, дори и да не съм осъзнавала, съм си задавала въпроси,близки до констатациите на героинята ти. Защо да не сме благодарни за миговете, които са изминали и за онова новото, което ще ни намери някъде по пътя? Понякога сами се осъзнаваме в тълпата, групата, чифта, но... трудно разбираме, че сме се настанили на място, което не ни е удобно. Интересно беше да прочета. Пиши повече,чети повече и рисувай в редовете,това, което вълнува същността ти.Пожелание е, а не критика.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...