Лудост. Не знам защо всеки ми го повтаря постоянно. Бил съм луд и ненормален, но пък го казват с усмивка. Да, обичам да тичам с всичка сила, да подскачам и да си играя. Все чувам „ти си типично хъски”, и после всичко ми прощават. Спомням си колко много бели съм правил и как бягах да гоня кравите, а след мен чувах отдалечените команди „Не там! Ела веднага, чуваш ли!”. Е как да не чувам… но друг е въпросът дали ще направя това, което искаш. Естествено, че не, нали съм си хъски.
Но днес лежа тук, на меката постелка и само си спомням за тези дни. Отваря се вратата зад мен и виждам любимата стопанка как ме вика за разходка… Не може ли малко по-късно, мисля си аз, но тя слага повода на врата ми и ме кара да се изправя. В този момент през съзнанието ми минават всички гоненици с кучетата от квартала и как надбягвах всичките. А сега усещам топлите ѝ ръце, които са ме хванали силно и ми помагат да се изправя.
Тръгваме заедно нанякъде, тя - бавно с мен и виждам как сълзи капят от очите ѝ. Сигурно ...