Благомедийно от сърце

        Благодаря на медиите, че ми отвориха очите!

        Толкова години само съм ги проживяла, добре, че ни удари короната, та започвам да живея.

         - "най-после имам време за семейството": видеа с някакви бащи, които показват как сменят памперси (преди короната мъжете никога не са го правили), други, които правят фитнес у дома, повдигайки дребните си дечурлига с колене и изпънати крака и правят никому непознатия досега "самолет", публични личности, които кършат снаги у дома по пижами, но с безупречен фотошопски грим. - цветово съчетан с цвета на пижамите. Естетът и под коронтина си е естет. И ли пък ония атлетични Джофри коя от коя - една лежи на дивана и навирила крака високо-високо, опрени в облеглката му, а друга се разчекана между шкафовете в кухнята. Тренирали били.

Иначе никой не говори колко в пъти са се увеличили случаите на домашно насилие, убийства и самоубийства. Хвърлилият се наскоро самоутрепник  от "Пирогов" не го е направил от страх, че са му съобщили, че е болен от Честита Ковида, а защото е решил да се докаже като по-силен от вируса и няма да му се остави даром.

        - "семейството - най-малката клетка на нашето общество" - връщане към традициите. Мама домакиня, не води децата на ясли и градина, строго гледа ги под ключ. Всички чупливи неща са вдигнати нависоко или прибрани в шкафове, и понеже родителите уважават свободната воля на децата си, им разрешават в къщи освен таблети и телефони да си подхвърлят балони и леки топки. Цветята са изнесени на стълбището. Прозорците са се превърнали в истински прозорци към света.

      Само Кирето, първокласник от 1-вия етаж, не разбира силата на положителното от дистанционното училище и все плаче, че иска в истинското. И въобще не му пука, че някой все се опитва да му набие в първолашката главичка, че мъжете не плачат.

      На Стойчеви юнакът е в 3-ти клас, но и той нещо избил баланса, и той започнал да реве за истинското училище. И вместо да се наслаждават на тишината и да благодарят на короната, че се грижи и да им опазва и слуха, се оплакват колко било ужасно дистанционното особено пък и с 2 ученика, колко било трудно и ужасно да пазиш непрекъснато тишина, защото и най-малкия шум се чувал.

      - а снощи, на Коледа, мернах нашия религиозен водач как отправя молитва за спасение от вируса. Що така, бе, джанъм? Та не бяхте ли вие, дето не приемахте маските и дистанцията като мерки от извънредното, та трябваше и полицията да се намесва? Не целувахте ли иконите и обяснявахте, че Господ ви пази? А после започнахте да ръсите светена вода с водни пистолети? И нямаме други проблеми, няма други болни, инвалиди, гладни, бедни и др.

     - днес дори проследихме ефирно пристигането на ваксината в Пловдив, защото, видите ли, спрем ли този вирус, с него ще изчезнат и всички останали проблеми.

     До скоро за всичко беше виновен ББ, сега малко му поолекна, че вината си с ковид-19 подели.

     - и една джофра от музикалния бизнес, която обясняваше как сме станали по-добри с новото изпитание и това се виждало навсякъде. Да, вижда се: на светофара някой скача срещу колоездач и започва да крещи "Идиот, вижте го, кара колело с маска! И той е от конспирацията!", или в метрото как друг скача срещу някого с "Клошар, сега ще ти... пратя поздрави на майка ти", щото някой го гледал накриво.

      - вече, чувам, и офиси за бързи кредити започнаха да го отнасят, не само банки и инкасо. Но тези прояви на "доброта" явно са само в моята глава, не съм ги видяла, не съм ги чула... И колко са се увеличили домашните кражби и нападения над стари и самотни хора и т.н.

       И че мноооого семейства празнуват заедно, но виртуално, защото поради обективни причини не могат да се съберат. Но пък така ще се заобичат още повече, защото на разделените хора им липсват само тези, които наистина обичат.

       Каква благодат: да разбереш отново, че обичаш близките си!

       Стига толкова засега, че толкова много ползи положителни, позитивни, градивни и креативни от тая ИНФОМЕДИЯ наистина ми идват много. Толкова добра, пречистена, позитивна (по фейсбукски) се чувствам, за 1-ви път в живота си.

С две думи: преосмисляйки и пренареждайки приоритетите си се оказа, че съм си същата. :)