Засмуквах последната глътка фрапе...

                   Само българите пием фрапето до дъно,.. айде, пари се е давало,.. или ако е муфта

трябва да се изпие, нали муфтата  си е чиста печалба...

                   Гледам безоблачното небе и си мисля,.. Дали животът е несправедливо устроен,

или си го правим такъв...

                   Гърците са като малките деца, обикнат ли те, приемат ли те, никой не е в състояние да ги настрои отрицателно,.. и обратното, намразят ли те , и звезди да им сваляш и без пари да им работиш

все тази,..те са те намразили и точка.

Кириос Михаилис, или Михал, както винаги се шегуваше и кирия Алики, бяха средна класа гърци, както се самоопределяха,.. имаха две жизнени и '' диви '' момчета близнаци, и благодарение на мен

станаха още '' по-диви '', ритахме топка, бутахме се на баскетбол или все едно играехме ръгби,

поправях им велосипедите, давах им да развиват-завиват болтове, Петро значеше много за тях..

Слушаха с интерес мои случки като дете, къде истински, къде измислени според случая...

Кириос Михал, беше  по-клечка служител в Общината, весел, общителен човек...

Кирия Алики, по някакви гръцки закони се беше пенсионирала без възраст , но с минимален стаж на държавен служител. Винаги ми даваха по 15-20 евро отгоре, като плащаха за градината си,

а лятно време като отиваха по островите оставяха и ключовете на къщата  за да поливам цветята...

да храня домашния любимец, дебел и мързелив котарак...

                  Гледам  от 1-2 седмици нещо държанието на всичко променено,...кир Михал, поздравява вяло и отмине,.. кирия Алики бече без ведро лице и усмивка, подаде фрапето, смънка нещо и

се прибере в къщи,.. близнаците и те мълчат като пукали, няма игра, няма закачки...

Брей, мисля си, да не отъняха, че не могат да ми плащат, а ги е срам  да кажат,.. и какво толкова,

казваш не можем да си те позволим, и... одеалото на суджук и чорбаджията друг..защо и те и аз

да се мъчим...

- Кирия Алики - събрах кураж един ден - Нещо не ми харесвате,.. нещо ви мъчи,.. ако аз нещо..

Казвайте, няма да се сърдя,.. времената са такива, криза за всички...

- Не , Петро, не момчето ми - заплака се тя и ме прегърна - Някой казал на близнаците, че не са наши деца, а сме ги взели от болницата,... защо го правят,.. какво ще спечелят....Така е, ние само

ги отгледахме,.. какви лоши хора има, Петро...

Ние с кириос Махаилис се оженихме наистина по любов, още от гимназията бяхме заедно, после в Университета,... после се оженихме..

Но, бог ли, кой ли е решил да нямаме наши деца...опитахме какво ли не, оказа се , че кир Махаилис няма оплодителна способност.. А, толкова много се обичахме,.. трябваше да си тръгна ли,.. Примирих се... Даже той сам  ми казва '' Алики, иди при някой мъж да забтеменееш,

искам да имаме дете..'' Как да отида при друг мъж , как после да го гледам в очите, как  да му казвам момчето ми, сладкият ми...а така много се обичахме..

Една година, наша позната каза , че има дете за осиновяване....

Отидохме,... гледаме две момчета близнзци,... кое да изберем,.. как да ги разделим,..

и се решихме да вземем и двете... Така и направихме, преместинме се в друг квартал, криехме истината,... защо ли, заради тях ли или заради нас...

И ето научиха след 16 години,.. някой им е казал...

Питат ни '' Ние наистина ли не сме ваши деца,.. Защо сте крили това от нас,.. вие сте лоши хора..''

Виждаш всичко се обърка , кириос Михаилис се движи като болен, аз не смея да ги погледна..

Момчетата си идват късно вечер, вечерят без нас, сутрин излизат рано,.. момчета са, ама и за тях е страшно да се скитат по улиците...Искали да намерят истинската си майка,..

Разказваше тя  с треперящ глас .. сълзи потекоха по лицето й...

- Не плачете кирия Алики,.. ще се опитам да помогна  - рекох да я успокоя

- Наистина ли кир Петро,.. ще ни помогнеш ли - отчаяно промълви тя

                  След няколко дни срещнах близнаците..

-Хей, левенти, юнаци,..къде се губите,.. хайде отиваме у нас да ми помогнете за един мотор

Тук ли са вашите, чакайте да им кажа... Открадвам ви  момчетата за час - два, отиваме у нас

 да поправяме един мотор....- извиках весело

Наобиколихме мотора, който предвидливо бях изкарал от гаража, мотор 2-3 употреба,.. обичах

да човъркам старотии, занимавка да има....

- Момчета, да пийнем по едно фрапе, да запрятаме ръкави и да я започваме..

Пийваме фрапе под смокиновото дърво , слушаме Микис Теодоракис по радиото,.. идилия.

- Виждам, че нещо  при вас не е наред,.. Разбрах, че някой ви е казал, че  кир Михал и кирия

Алики, не са ваши родители - внезапно започнах

Безкрайно учудване премина през лицата им...

- Ще ви разкажа  нещо... Преди много години, баба ми и дядо ми се оженили, били много заможни хора, богати с пари, имоти, дядо бил търговец,... , но нямали деца, къде ли не ходили, по врачки, на минерални бани , по чужбина...без успех.

Една сутрин, както в приказките, пред вратата им било оставено спящо детенце, увито в някаква черга,.. тогава били  военни години,.. Те го взели  и го нарекли Найден,.. момчето растяло здраво и силно,.. щастието дошло при баба и дядо, Богатството им сякаш се увеличило,.. едно време нямало толкова болници и жените раждали по къщите си, и чак след  месеци показвали бебето си навън,

така направила и баба и не събудили подозрение у никого...

Найден завършил   и започнал работа в една кантора,.. една привечер го среща жена

- Господине, ти си моят син,.. аз съм твоята майка, преди много години, аз те оставих пред една врата,...Бях млада, забременях, уж щяхме да се женим до последно,.. но той се ожени за друга мома,.. бях в напреднала бременност,.. дойдох в града при наши хора, родих те...

Годините бяха такива, кой ще ме вземе  мома с дете на ръце,...

Оставих те пред една врата...

После се омъжих за друг човек,.. имаме две момчета, но нещо все ме тегли към момченцето, което оставих пред тази врата - изплакала болката си жената

Найден погледнал непознатата жена

- Госпожо, аз си имам майка и татко, които много уважавам  и обичам...

А ти щом казваш , че много  си обичала момченцето си, защо си го оставила ей така на пътя пред нечия врата,.. ами ако не бяха го намерили добри хора...

Как така се сетихте за изоставеното дете...

Вие не сте ми никаква и не искам да ви виждам по-вече.. Аз си имам майка и баща..

После Найден разказал всичко на дядо  и баба...

Баба била много вярваща християнка и му казала

 ''  Не тя го е оставила, бог ни го донесе... Не е важно  кой те е родил, а кой те е възпитал..''

Този Найден е баща ми..

Настъпи кратко мълчание,.. седяхме като хипнотизирани.

- Хайде сега да дойдем в наши дни  -  продължих - Лоши хора са ви казали , че това не са истинските родители. Хайде сега, през тези години кой се е грижил за вас, неизвестната ви майка

или онези  лоши хора , които са ви казали нещо,... не нали , а кириос Михаилис и кирия Алики

са се грижили за вас,... Те са вашите родители..

Тръгнали сте да търсите майка си, добре, а какво ще ви помогне това....

Има няколко варианта

- Тя отдавна е починала

- Тя ви е оставила по ред причини

Да предположим, че сте плод само на задоволяване на еротичен нагон, това беше модерно,

или  си е мислила,че така ще се омъжи за желаният мъж, но не се е получило...

Да предположим за тази жена, че е преуспяла  нечия съпруга , любяща майка на другите си деца,

а вие с вашата поява ще разрушите всичко това, целият й живот, защото сте решили да търсите

майка си...

Да предположим и друго, намирате тази жена, обикновенна жена, по-скоро бедна,.. и изведнъж тя се вкопчва във вас,.. ето възможност за нея да се възползва и да живее на гърба на изоставените си деца преди много години в болницата, да изнудва родителите ви...

                      Погледнах ги, бяха свели виновно глави...

                      Имах ли право аз да им разправям всичко това,.. а имаха ли и те право да се ровят в миналото,.. ами нако вариянтите излезнат действителни,.. кой ще спечели наистина...

- Кирио Петро, колко си прав - размърда се единият

- Вярно е, несправедливи сме към мама и татко - допълни другият

- Хайде, ставаме и отиваме у вас,.. нали обещах да ви върна на  майка ви, на баща ви...

Искам да забравите за приказките на ония лоши хора,.. и да прегърните майка си и баща си...

те са истинските  за вас ....

                    Просто нямам думи да предам точно срещата им...

                    Всички радостно плачеха, прегръщаха се, мърмореха си нещо като извинения.

като обещания,.. бяха отново щастливи заедно

                    Тихичко тръгнах  по каменната пътечка, лекичко притворих пътната врата...

                    Оставих ги сами с щастието им...

                    Този вариант, не беше ли най-добрият за всички....