Блок, сак и две димящи деца

-Ей, бай хуй, внимавай! – бяха последните думи които Крис чу преди главата му да се усети от близо твърдата почва.
Десетина момчета наскачаха около него за да видят дали е жив.
След като се събуди от три минутната дрямка видя над себе си накацали като мухи главите на 3 момчета.
-Дължиш ми 10 лева, Георги – рече Крис, и се засмя.
Всички въздъхнаха облекчени, че е жив. Решиха, че спускането със скейтборд от инвалидната рампа на стълбите до градинката им е скучно и Крис и Георги се скриха зад блока и седнаха на една пейка, на която местните детективи, познати още като бабите от входа, обсъждат кой е наркоман, и коя е курва. Изкараха кутия Марлборо и запалиха по една цигара. Вече се свечеряваше, слънцето неотдавна не се виждаше на хоризонта и синият час караше всичко да изглежда по-интересно отколкото реално е.
Бяха клекнали близо до пейката криейки се за да не бъдат уловени от острите погледи на баба „Шерлок Хоумс“ Петрова и баба „Еркюл Поаро“ Иванова
-Мамка му, брат, виждаш ли това? – прошепна Георги на Крис и посочи към другия край на блока, където двама мъже скриват сак зад ламарината барака до входа.
-Какво? – каза Крис без да обръща много внимание на ситуацията.
-Как какво, в този сак има нещо и май мърда.
-Сигурно някоя котка, която искат да изхвърлят.
-Каква котка бе, Шрьодингер?“– Изсмя се Георги.
За пръв път в живота на Георги се усетиха пеперуди, и то не от първата целувка, която той все още нямаше, а от мистерията какво има в този сак.
Погледна към Крис.

-Копеле, златна мина! Тая лятна ваканция най-накрая стана интересна – Проследиха как двамата типа влязоха в блока и закрачиха бавно натам.
-Какво мислиш, пари, злато или може би човешка глава? – вълнението на Георги нарастваше с всяка крачка, която ги доближаваше към целта.
- Цигари, ето това вече е златна мина – каза Крис след като пусна неговата на земята и я стъпка с крак.
Деляха ги не повече от 50 метра от въпросния сак и мистерията, която той криеше. Ако светът имаше фонова музика, сега щеше да се чува тази от Криминале, и Крис – ‘Самюъл Джаксън’, и Георги – ‘Джон Траволта’, бяха дошли този път не за куфар, а за сак.
Почти стигнаха бараката,  а мракът ставаше по-плътен. Трябваше да бъдат благодарни на липсата на улично осветление,  или може би не, защото не се виждаше почти нищо, и това ги караше да се чувстват някак спокойни.
От входа се чу шум, и двамата погледнаха натам. Можеха да забележат само сенките на двамата  типа изправени като ученички на дъската пред стълбището и още една фигура с женски глас която каза.
- Донесохте ли го?
- Да, шефке, всичко е тук, скрихме го до бараката.
- Супер, махайте се сега.
Крис погледна Георги с отворена уста защото гласа му се строи ужасно познат.
– Баба Поаро? – прошепна той.

Скриха се зад контейнера, когато двамата бандити излязоха от блока, качиха се в колата и потеглиха.

Без да казват дума и доколкото е възможно с бързо темпо, но без да издават ненужен шум, Крис и Георги се доближиха до бараката и видяха сака да лежи на земята зад нея.

Георги се наведе, отвори го и видя няколко харддиска и флашки. Без да му мисли, взе една флашка и потупа Крис по рамото.

– Давай да си ходим – прошепна Крис и задърпа Георги за блузата.

Без да се усети, Георги беше прибрал флашката в джоба си и двамата побягнаха към съседния блок, където се намираше апартаментът на Георги.

Влязоха във входа и се качиха на петия етаж. Майка му се провикна от кухнята:

– Георги, прибра ли се?

– Не, мамо, още съм навън! – саркастично отсече той, и двамата с Крис влязоха в детската стая.

В стаята беше тъмно, чорапи се търкаляха по пода, плейстейшънът още работеше, а на бюрото имаше чиния с недояден сандвич и две кенчета кока-кола. Включиха компютъра и пъхнаха флашката в USB-то.

Тъкмо когато папката зареди всички файлове, разбраха, че това са клипове. Отвориха една от тях и в същия момент майката на Георги влетя в стаята.

– Какво пак си направил? Съседката от другия блок те търси, ставало въпрос за някаква флашка! – извика майка му, видимо ядосана.

Времето спря за Георги, и той напълно пренебрегваше майка си докато гледаше отваряше произволно видео.
- Крис? – прошепна тихо Георги.
- Дължиш ми 10 лева, Георги! – се чу от тонколоните.