БОКСЕРИТЕ НА ЧЕРЕПЧЕТА
Ами как да Ви ги опиша - бели, обсипани с малки черни пиратски черепчета? И много широки. Винаги съм мразел да нося боксерки и да ми се вее... достойнството. А тези специално бяха същински парашут. Като си с тях, все едно си без тях. Бяха подарък от бившето ми гадже. Избягвах да ги нося, но по някаква случайност (а може би, просто защото бързах за работа) точно в този ден ги бях обул.
Беше горещ юлски ден. Бяхме седнали един срещу друг в кафене на центъра на София. Петя си беше поръчала някакъв високоалкохолен коктейл с някое от онези странни, дълги екзотични имена. Нещо от рода на: "Солена вълна с крокодилска сълза от оазиса на любовта с пепел синя и пясък от пустиня..." и прочее бъркоч. Аз пиех бира и гледах с премрежен поглед в една точка на около един метър над нея.
- За какво си мислиш? - попита тя с тих и спокоен, но звънлив и закачлив глас.
- За нищо - отвърнах все така безразличен.
Все пак във въпросната точка, в която се беше спрял погледът ми, имаше ока ...