Боли от самотата

Боли от самотата, самотата, която в последно време не ме изоставя, сякаш се е вкопчила в мен и не желае да ме остави да бъда щастлива. Причината самотата да е моята най-добра приятелка си ТИ! Ти, който си игра толкова време с мен и моите чувства, знаеше че бях готова на всичко за теб, знаеше също, че когато се откажеш от мен ще разбиеш сърцето ми. Да! Точно това направи ти, когато нямаше смелостта дори да ми кажеш истинската причина, заради която не искаш да сме заедно. Как можа след толкова месеци, в които се борехме срещу всички и всичко само и само да сме заедно, просто един ден да се откажеш от мен и причината, която ми каза, е че ще нараниш един човек ако си с мен, а знаеше, че аз не го обичам, както той мен и дори да не сме заедно, аз пак няма да съм с него. Според мен ти само търсеше причина и това беше твоята възможност да приключи всичко. Разби сърцето ми на хиляди парченца и дори не го осъзна, все ми повтаряше, че не искаш да ме нараниш, не искаш да страдам и въпреки това ме нараняваше адски много и дори незнам дали го разбра. Чудя се, дали един ден ще разбереш колко много те обичах, колко много значеше за мен. Сега сме само двама непознати...виждаме се и се държим така всякаш никога не сме се запознавали и всякаш нищо не е имало между нас. За теб може и така да е или така да го чувстваш, но аз никога няма да забравя какво беше дори и никога повече да не ми проговориш. Наистина много ме нарани и въпреки това не искам да се правя, че не те е имало в моя живот, защото сме имали и хубави моменти и помня и тях не само лошите. Може би, когато хората прочетат това ще си кажат, че не съм добре, но аз не го пиша заради това да ме съжаляват или упрекват хората, пиша това за да се почувствам по-добре, един път завинаги да кажа това, което ми тежи и ме измъчва. Не мога да го кажа на теб, защото знам, че ти не искаш да ме чуеш и за теб всичко е приключило, ако изобщо е започвало...Отдавна си продължил напред и аз не присъствам в живота и мислите ти, крайно време е и аз да направя същото и все пак винаги ще пазя спомена за теб, за това какво е било и какво няма да бъде. Съжалявам, че сега дори не знам как си, но се надявам да си щастлив и дано никой не те нарани както ти мен, но и двамата сме виновни че стана така нали?...Вече няма значение просто моментът се е изпарил, изпълзна се между пръстите ни и никога вече няма да се върне. Ти продължи напред, аз се обрекох на самотата, така просто никой не може да ме нарани отново...Добре дошла отново в моя живот приятелко...