Някои го наричат "болката отляво", други "страдание", трети "мъка" и така нататък, и така нататък. Какво е това? Как можеш да наречеш момента, когато нищо вече няма смисъл?! Когато не се усмихваш, когато не говориш, когато не възрприемаш нищо? Храниш се и не усещаш вкуса на храната. Стоиш пред огъня, а не усещаш топлината му.
Лесно е да си кажеш:: "Така е било писано да стане." Майната й на съдбата! Има ли въобще такова нещо? Ами ако има, то тогава не си върши работата! Каква е тази съдба, която ти отнема всяко хубаво нещо? Чакаш, чакаш... а нещото все не идва. Опитваш, опитваш... но нищо не се получава както трябва. Това не е съдба, това е начин на живот. Живот, от който не можеш да излезеш жив. Просто трябва да се мъчиш, да страдаш, да те боли отляво...
Искам да се скрия някъде, омръзна ми всички да надникват в живота ми. Искам място, кеото да е само за мен. Място, където да сме само аз и тишината. Но има два вида тишина - черна и бяла. Аз искам бялата. Тя е просто... тиха. Черната е ...