- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха…
- Ти… не знаеш ли?...
(Този е съсед на „моето” момиче.)
- Не… защо… всъщност знам…
- Има си хас пък да не знаеш!...
(Нещастник, аз наистина на знам!)
- Ами, мм-да…
- Та, канени сме на сватба…
(Много важно!...)
- Може да намина, ако… не съм наряд…
- Ама, ти… канен ли си!...
(Глупакът си е глупак, при всички обстоятелства!)
- Трябва ли да бъда канен на сватбата на първата и единствена жена в живота ми?
(Лицето му застина зловещо: Явно, ще има емоции на тая сватба, хи-хи-хи!...)
*
Сигурно са пропуснали да ме поканят, махленко!...
Тази сватба беше насрочена още преди хиляда години, не знаеш ли!
Булчинската рокля е ушита, когато младоженката е била първолаче…
Тя е знаела, че няма да се омъжи за мен векове преди да се родя…
Всичко се е знаело от всички, само аз дето нищо не съм знаел!...
Защото всичко е било една голя-я-я-яма лъ-жа!…
И затова, дори да ме няма, аз ще бъда… на тази сватба!
А ти, защо ми казваш онова, дето не искам изобщо да чуя!
Искаш да ме заболи, нали!
А защо бе, мръсен плазмодий!...
Това е моята сватба, а ти вземи тоя парцал и си го заври...
(Седя на влажната мозайка - сълзи напират в очите ми!)
*
- Ставай, стига си подсмърчал! – стресна ме дрезгавият глас на сержант Борисов.
Не ми обяснявай, всичко знам - оня горе се пени, та пуши…
Ние с тебе, макар и неканени, ще отидем на тая сватба!
- Не мога, наказан съм…
(Сякаш, ако не бях наказан, щях да отида!)
- Това е моя работа…
Борката имаше физиономия на касапин, тяло на Херкулес и душа на дете!
Един от малкото стари войници, които никога не си позволяват гавра с младите.
Каже ли нещо, значи е станало - нищо не го спира!
*
Изведе ме като патрул към комендантството!
В това си качеството, извън казармата, патрулът има неограничени права!
Има случай, когато войник с комендантска лента арестува офицер…
Борката пусна двамата патрули из града, а ние заседнахме в една сладкарница.
Когато „понаправихме” главите, ми тикна в ръцете нещо под масата…
Беше артилерийски гръм – от другия джоб извади капсул-детонатор!...
- Един за тебе, един за мене… Ставай, тръгваме?
- Къде?
- На сватбата…
(Изтрезнях)
- С тия бомби жив човек няма да остане!…
- Не ме интересува, нямат си работа на тая сватба!...
- Борка, това е лудост, там е пълно с деца, не бива!...
- Така ли! А това, дето те правят, бива ли?...
- Прав си, но не съм съгласен да страдат невинни…
- Невинни!… Така постъпиха и с мен - на втория месец кучката ме заряза – чак детето прежали… Ожени се, за най-добрия ми приятел!...
Каква била работата! От това, което спомена, моят случай е цвете…
- Борка, спокойно! След уволнението ще ти дойда на гости и ще оправим работата.
- А бе, човек, давай сега да оправяме твоята работа, моята ще я оправя сам…
Тръгваме или гърмя сладкарницата с нас барабар!
- Добре, тръгваме!...
Толкова е поркан, че „две не вижда” - добре, че не знае квартала, дето е сватбата.
Реших да го водя към казармата по непознати улички.
Когато стигнахме портала, се усети…
- Според мен тук няма никаква сватба?...
- Забрави сватбата!... Дръж се, да не ни вземат за пияни комендантски!...
- Пияни комендантски, значи… Добре-е-е…
Извади цигара и щракна запалката – едва стои на краката си…
- Слушай какво ще ти кажа на тебе: тук сватба няма, но панаир ще има!… Голям!...
Обърна се с гръб и чух свистенето на фитила…
Опитах се да дръпна детонатора, но той грубо ме блъсна.
Без да му трепне окото, хвърли бомбата към контролния пункт…
Вцепених се…
Фитилът е 30-40 см.!...
Горе-долу след толкова секунди КПП-то е във въздуха!...
Стоях неподвижен… не можех да си представя какво ще се случи…
Борката ме хвана за яката и избута през порталната врата…
Самият той се пооправи и тръгна към комендантството да сдава наряда!
За късмет дежурният не беше в КПП-то…
Забързах към поделението, идваше ми да тичам, но краката ми трепереха…
В този момент откъм пехотния полк се чуха някакви изстрели от автомат…
Какво става?... Там стрелба, тук след малко взрив!...
Прекрачвам прага на „спалното” - сградата се разтресе…
Извърнах се към портала… хвърчаха черчевета и тухли!...
*
Борката беше от Видинско - след десет месеца се уволни…
Двадесет и два месеца денонощно очаквах да ме привикат службите на ВКР!
Споделям тази история за първи път... след 50 години!
*
© Никола Тенев Todos los derechos reservados