Бомба

- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.

- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.

- В неделя е сватбата…

(Ще го „забърша” с парцала!...)

- … Ах-ха…

- Ти… не знаеш ли?...

(Този е съсед на „моето” момиче.)

- Не… защо… всъщност знам…

- Има си хас пък да не знаеш!...

(Нещастник, аз наистина на знам!)

- Ами, мм-да…

- Та, канени сме на сватба…

(Много важно!...)

- Може да намина, ако… не съм наряд…

- Ама, ти… канен ли си!...

(Глупакът си е глупак, при всички обстоятелства!)

- Трябва ли да бъда канен на сватбата на първата и единствена жена в живота ми?

(Лицето му застина зловещо: Явно, ще има емоции на тая сватба, хи-хи-хи!...)

*

Сигурно са пропуснали да ме поканят, махленко!...

Тази сватба беше насрочена още преди хиляда години, не знаеш ли!

Булчинската рокля е ушита, когато младоженката е била първолаче…

Тя е знаела, че няма да се омъжи за мен векове преди да се родя…

Всичко се е знаело от всички, само аз дето нищо не съм знаел!...

Защото всичко е било една голя-я-я-яма лъ-жа!…

И затова, дори да ме няма, аз ще бъда… на тази сватба!

А ти, защо ми казваш онова, дето не искам изобщо да чуя!

Искаш да ме заболи, нали!

А защо бе, мръсен плазмодий!...

Това е моята сватба, а ти вземи тоя парцал и си го заври...

(Седя на влажната мозайка - сълзи напират в очите ми!)

*

- Ставай, стига си подсмърчал! – стресна ме дрезгавият глас на сержант Борисов.

Не ми обяснявай, всичко знам - оня горе се пени, та пуши…

Ние с тебе, макар и неканени, ще отидем на тая сватба!

- Не мога, наказан съм…

(Сякаш, ако не бях наказан, щях да отида!)

- Това е моя работа…

Борката имаше физиономия на касапин, тяло на Херкулес и душа на дете!

Един от малкото стари войници, които никога не си позволяват гавра с младите.

Каже ли нещо, значи е станало - нищо не го спира!

*

Изведе ме като патрул към комендантството!

В това си качеството, извън казармата, патрулът има неограничени права!

Има случай, когато войник с комендантска лента арестува офицер…

Борката пусна двамата патрули из града, а ние заседнахме в една сладкарница.

Когато „понаправихме” главите, ми тикна в ръцете нещо под масата…

Беше артилерийски гръм – от другия джоб извади капсул-детонатор!...

- Един за тебе, един за мене… Ставай, тръгваме?

- Къде?

- На сватбата…

(Изтрезнях)

- С тия бомби жив човек няма да остане!…

- Не ме интересува, нямат си работа на тая сватба!...

- Борка, това е лудост, там е пълно с деца, не бива!...

- Така ли! А това, дето те правят, бива ли?...

- Прав си, но не съм съгласен да страдат невинни…

- Невинни!… Така постъпиха и с мен - на втория месец кучката ме заряза – чак детето прежали… Ожени се, за най-добрия ми приятел!...

Каква била работата! От това, което спомена, моят случай е цвете…

- Борка, спокойно! След уволнението ще ти дойда на гости и ще оправим работата.

- А бе, човек, давай сега да оправяме твоята работа, моята ще я оправя сам…

Тръгваме или гърмя сладкарницата с нас барабар!

- Добре, тръгваме!...

Толкова е поркан, че „две не вижда” - добре, че не знае квартала, дето е сватбата.

Реших да го водя към казармата по непознати улички.

Когато стигнахме портала, се усети…

- Според мен тук няма никаква сватба?...

- Забрави сватбата!... Дръж се, да не ни вземат за пияни комендантски!...

- Пияни комендантски, значи… Добре-е-е…

Извади цигара и щракна запалката – едва стои на краката си…

- Слушай какво ще ти кажа на тебе: тук сватба няма, но панаир ще има!… Голям!...

Обърна се с гръб и чух свистенето на фитила…

Опитах се да дръпна детонатора, но той грубо ме блъсна.

Без да му трепне окото, хвърли бомбата към контролния пункт…

Вцепених се…

Фитилът е 30-40 см.!...

Горе-долу след толкова секунди КПП-то е във въздуха!...

Стоях неподвижен… не можех да си представя какво ще се случи…

Борката ме хвана за яката и избута през порталната врата…

Самият той се пооправи и тръгна към комендантството да сдава наряда!

За късмет дежурният не беше в КПП-то…

Забързах към поделението, идваше ми да тичам, но краката ми трепереха…

В този момент откъм пехотния полк се чуха някакви изстрели от автомат…

Какво става?... Там стрелба, тук след малко взрив!...

Прекрачвам прага на „спалното” - сградата се разтресе…

Извърнах се към портала… хвърчаха черчевета и тухли!...

*

Борката беше от Видинско - след десет месеца се уволни…

Двадесет и два месеца денонощно очаквах да ме привикат службите на ВКР!

Споделям тази история за първи път... след 50 години!

*