БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра до гаража да остави колата, но някой бе спрял несъобразително така, че да не може да гарира където трябва. Реши да я премести сам, но ключовете ги нямаше. Натисна клаксона. Появи се Петко, един от шофьорите.
- Викни на Димитър да дойде да си премести колата.
- Абе няма да може сега да дойде.
- Хайде, моля ти се, че бързам.
- Ела седни при нас да хапнем и да пийнем Стига с това бързане. Ти все бързаш.
- Не ми е до това. Трябва да си вървя да почивам, че утре тръгвам рано.
- Има време и за почивка. Всички ще си идем, но нека седнем и ние като хората да се видим, да си кажем по някоя дума. Откога не сме се събирали. А на софрата приказката най се услажда.
Не му се искаше да се дели от другите и ...