Братко мой

Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали?
Нима любовта и предаността ти към нас се е заменила с омраза и презрение?
Защо ни мразиш? С какво те наранихме? Кажи ни, за да се поправим!
Кажи ни, за да те върнем обратно при нас!
Обичаме те... и ти го казвахме не веднъж, а ти само отговаряше „Вие не разбирате! Във вас още гори онова чувство, от което най-много боли! Аз замених това чувство с нещо по-добро! Омразата! Тя ме прави по-силен, отколкото обичта!”
Сега аз стоя пред теб, целият мръсен, окървавен и с разбито от теб сърце!
Братко мой!
Прости ми, но аз не ще позволя да продължиш да нараняваш хората, които те обичат.
Аз ще ги защитя от теб, дори това да означава да избягам от братската си обич към теб!
Поставяш ме в толкова трудно положение...
Да избера да те оставя жив и да гледам как убиваш безразборно... няма да мога да го понеса... или да те убия и цял един живот да ходя на гроба ти с цвете в ръка...
Кажи ми... братко мой... какво да правя?