27.02.2010 г., 23:27

Братко мой

1.3K 0 2
1 мин за четене

Братко мой



Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали?
Нима любовта и предаността ти към нас се е заменила с омраза и презрение?
Защо ни мразиш? С какво те наранихме? Кажи ни, за да се поправим!
Кажи ни, за да те върнем обратно при нас!

Обичаме те... и ти го казвахме
не веднъж, а ти само отговаряше „Вие не разбирате! Във вас още гори онова чувство, от което най-много боли! Аз замених това чувство с нещо по-добро! Омразата! Тя ме прави по-силен, отколкото обичта!”
Сега аз стоя пред теб, целият мръсен, окървавен и с разбито от теб сърце!
Братко мой!
Прости ми, но аз не ще позволя да продължиш да нараняваш хората, които те обичат.
Аз ще ги защитя от теб, дори това да означава да избягам от братската си обич към теб!
Поставяш ме в толкова трудно положение...
Да избера да те оставя жив и да гледам как убиваш безразборно... няма да мога да го понеса... или да те убия и цял един живот да ходя на гроба ти с цвете в ръка...
Кажи ми... братко мой... какво да правя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...