Да работиш 16 години в Италия и накрая да ти кажат просто ей така:“Тръгвай си.По-важни са ни местните.Тук вече няма място за теб!“Но какво да се прави-такива времена бяха настъпили…Изминаха 9 години от първата вълна на епидемията.Ангел продължаваше да работи в градините в Сан Фердинандо.Когато за първи път дойде тук,не му хареса.Постепенно обаче това селце,сгушено на върха на Ботуша,се промъкна в душата му.Беше лесно…Българи,румънци,малко чехи,поляци.Работа да искаш!Беше пълно и с мароканци,но италианците ги отбягваха.После заприиждаха другите африканци,афганистанци.Бежанци…С хиляди…И стана доста по-трудно.Те подбиваха надницата,но Ангел вече си бе извоювал име.Постепенно източноевропейците бяха изместени от африканци,защото работеха за половината пари.Когато настъпи епидемията,първоначално никой не ѝ обърна внимание.После складовете се задръстиха.Тировете не стигаха да пазарите извън Италия.Пиацата се напълни с безработни.Слава Богу,това продължи само няколко месеца,но зимата на следв ...