Sep 24, 2020, 10:49 AM

Братя 

  Prose » Narratives
335 0 0
4 мин reading

Да работиш 16 години в Италия и накрая да ти кажат просто ей така:“Тръгвай си.По-важни са ни местните.Тук вече няма място за теб!“Но какво да се прави-такива времена бяха настъпили…Изминаха 9 години от първата вълна на епидемията.Ангел продължаваше да работи в градините в Сан Фердинандо.Когато за първи път дойде тук,не му хареса.Постепенно обаче това селце,сгушено на върха на Ботуша,се промъкна в душата му.Беше лесно…Българи,румънци,малко чехи,поляци.Работа да искаш!Беше пълно и с мароканци,но италианците ги отбягваха.После заприиждаха другите африканци,афганистанци.Бежанци…С хиляди…И стана доста по-трудно.Те подбиваха надницата,но Ангел вече си бе извоювал име.Постепенно източноевропейците бяха изместени от африканци,защото работеха за половината пари.Когато настъпи епидемията,първоначално никой не ѝ обърна внимание.После складовете се задръстиха.Тировете не стигаха да пазарите извън Италия.Пиацата се напълни с безработни.Слава Богу,това продължи само няколко месеца,но зимата на следващата година шокът бе още по-голям.Цял свят спря да купува,а безработицата скочи до небесата.Никой не търсеше земеделска стока,но за сметка на това нещата от първа необходимост се разграбваха за минути.Този път безработицата си остана висока.Всеки започна да работи каквото му падне,Ангел също.Стана още по-трудно в Италия,но в България едва ли беше по-лесно.В началото на 2021 г. първо във Франция,а по-късно и в други държави въведоха купонна система за стоките от първа необходимост.В Сан Фердинандо не направиха изключение.Паста,брашно,олио…За да има за всички.Опашките обаче не секнаха,защото реколтата по цял свят бе слаба.Почти всички държави забраниха износа на пшеница,а и хората постепенно останаха без пари.Безработни бяха вече от няколко години,спестяванията им се стопиха.С всяка изминала година ставаше неимоверно трудно и ето сега,Ангел седеше в буса,на път за България.

-Софиянец ли си?-прекъсна мислите му шофьорът.Ангел не отговори веднага.Просто нямаше желание.

-Не-най-сетне отвърна той.

-Страшно стана по тоя свят,ей-не мирясваше шофьорът.-Ако някой ми кажеше,че 2028 г.хората няма да имат хляб,нямаше да му повярвам!А иде и по-лошо,да знаеш!-Тук Ангел най-сетне го погледна с интерес.Какво по-лошо можеше да стане?!?

-Помни ми думата,момче.Е,аз,бай ти Радо,ти казвам.Война иде!И покрай нас ще запукат.А-а.Вие така си мислите!Питам аз,като няма хляб на масата в едно семейство,започват ли скандалите?Започват,ами,че как!Така и държавите.Всеки дърпа чергата към себе си…-изстреля бай Радо и изведнъж млъкна.Без да отвърне нищо,Ангел отново се потопи в мислите си.Наистина светът не познаваше подобна криза.Държавите бяха изтеглили милиарди долари заеми и сега трябваше да ги връщат.Последните 200 години теглеха заеми и после печатаха пари.Така успяваха да ги върнат.Всеки път успяваха.Но този път заемите бяха чудовищно много и светът се задъха.Нищо не работеше и следователно,нямаше как колелото да се завърти и държавите да започнат да връщат парите…И така постепенно всички попаднаха в омагьосан кръг…Светът се намираше в най-жестоката си икономическа криза.

 

Втора част

 

Васко бавно се изправи и седна на леглото.Беше схванат.Боляха го ребрата от дясната страна и не знаеше защо.Най-после се досети.Вчера на една опашка някакъв негър го беше сръгал и сега го болеше.Българинът живееше дълги години в едно от предградията на Чикаго.Първоначално работеше в едно училище,но след епидемията започна в почистваща фирма.Когато кризата се разрази,в прав текст му заявиха,че приоритет в Америка имат американците.Огромни маси хора по цял свят започнаха да се завръщат по родните си места,прокудени от богатите държави.Защото богатите държави,всъщност бяха най-задлъжнели и следователно-в най-дълбока криза.В родния Смолян се бе прибрал и братът на Васко-Ангел.Вече една година той работеше в градчето каквото намери.Събираше също билки,гъби…Болната му майка вземаше и малка пенсия и така двамата,макар и трудно,някак се справяха.Това беше за последно,когато се чуха.После Васко изгуби телефона си при един побой.Или му го откраднаха.Сега вече не знаеше какво става в България,но виждаше какво се случва в Америка.Фалираха застрахователите,редица корпорации…Магазините бяха с разбити витрини от години.Беше пълно с бездомни.Милиони бездомни…Настаняваха се навсякъде,а полицията отдавна се бе предала.Почистващи фирми нямаше.Улиците бяха затиснати от боклуци,но какво от това?И движещи се автомобили почти липсваха.Навсякъде действаше юмручното право…Васко въздъхна дълбоко и седна до масата,вглеждайки се през прозореца.Вчера не бе ял и днес трябваше да го стори.Това бе доста сложно,защото не му оставаха много пари.Работа бе безсмислено да търси…Все пак размисли.Облече се и тръгна надолу към една от стоянките за безработни.Или да си купи някаква храна?..Ако успее на опашката,разбира се.Времената бяха такива,че трябваше да си планираш един ден за това.Трябваше и  да се пазиш от по-силните и от джебчиите.Васко сви рязко и се отправи към местния супермаркет.Смяташе да утоли глада си,но още не знаеше,че тази нощ цените бяха скочили с 20%.Следващите няколко дни ситуацията щеше да бъде аналогична.Задаваше се хиперинфлация.

© Явор Стаменов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??