Брутална изповед 2

                                                 психотрилър, ужаси
              да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!

  Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
  Днес отново му предстоеше среща с интересен гост, а той винаги се вълнуваше от една такава среща. Той още не се бе срещал очи в очи с него, всичко бяха организирали продуцентите. И макар че бе подготвил голям набор от коварни и убийствени въпроси, сърцето му пулсираше като лудо.
  Хронометърът на камерите броеше секундите до влизане в ефир - десет, девет, осем... три, две, едно, старт.
   - Добър вечер, уважаеми зрители на телевизионното предаване "Факти", - започна Петър като се стараеше да поглежда колкото се може по-малко към "аутокю"-то, - днес отново сме избрали за вас много интересен гост. Но както повелява традицията тук в началото няма да ви казвам нищо за него, нито кой е, нито какво се занимава или се е занимавал. Това вие ще го разберете в последствие. Надявам се да ви бъде интересно. А сега нека пуснем какво? - Рекламитееееее!!!
  Рекламите - тези досадни паузи, прекъсващи най-интересните части от предаванията дразнеха неимоверно зрителите, но те понякога се явяваха скъпоценни за водещия и продуцентите на предаванията. А в дадения случай това прекъсване беше изключително важно за Петър Антонов, защото му дадоха възможност да поеме глътка въздух и чаша студена вода. Встъпителната реч бе най-трудната за този опитен водещ, особено когато имаше такъв събеседник като днешния.
 
  Гостът, който доведоха асистентките представляваше мъж на възраст около петдесетте, слаб, с прошарена коса и потъмняла от грубост и бръчки кожа. Под дълбоките му сини очи се бяха образували огромни торби, което можеше да означава само интелигентност и решителност, съчетани със сурова и мъчителна среда. Но Петър изпита някаква необяснима неприязън към този човек, въпреки че той изглеждаше спокоен и уравновесен. Може би се дължеше на това, което бе сторил в миналото.
   - Уважаеми зрители, ето ни отново в предаването "Факти". Днес ни гостува един много интересен човек. Името му е Генади Василев. - и журналистът се обърна към госта - Здравейте, Господин Василев, ще разкажете ли накратко автобиографията си? 
   - Здравейте! - започна ведро Генади Василев - роден съм и съм израсъл в София. От хиляда деветстотин деветдесет и четвърта до хиляда деветстотин деветдесет и седма бях собственик на известния тогава ресторант "Клондайк", намиращ се на Цариградско шосе. От деветдесет и седма до две хиляди и седма бях в затвора, а от като ме освободиха до сега работя в една строителна фирма.
   - Разкажете ни за ресторант "Клондайк", как започна вашият бизнес?
   - Бях спестил малко пари и реших да инвестирам, като направя ресторант. Не беше нещо особено, но можеше да задоволи всички претенции на човек от средната класа - ниски цени, добро обслужване, приятна атмосфера, вкусни гозби.
   - Какво се случи в периода деветдесет и седма - деветдесет и осма?
  Генади Василев въздъхна, но все още изглеждаше спокоен:
   - През хиляда деветстотин деветдесет и шеста сключих договор с една болница, която по едни или други съображения няма да кажа коя е, защото цялото и ръководство е сменено, а и директорът, с който сключих договора вече не е между живите:
   - Разбирам! И какъв договор сключихте?
   - Договор за доставка на болнична храна.
   - В какво се изразяваше този договор?
   - В това да приготвям и доставям храна по поръчка на болницата срещу определена сума.
   - Болницата изпълняваше ли нейната част от договора?
   - Да, до февруари, д еветдесет и седма.
   - А след това?
   - След това дойде кризата!

  Петър Антонов отпи малко от студената вода, понакваси устата си и отново погледна госта си. Във въздуха вече се носеше леко напрежение. Журналистът се приготви да зададе първия разбиващ въпрос:
   - Кризата ли бе причината да сключите онзи другия, зловещия договор с болницата, заради който получихте присъда от тринадесет години? И заради който вече почти никой не иска да посещава този ресторант, макар че собствениците му отдавна са други.
   - Това бе първопричината! - с все още равнодушен тон отвърна Генади.
  Макар че отговорът на събеседника бе спокоен върху лицето му се бе появило особено изражение. Той бе стиснал челюсти и устни, скулите му бяха изпъкнали. Може би Генади Василев знаеше какво му предстои от тук нататък.
   - Разкажете какво стана по-нататък, когато започна кризата!
  Сега бе ред и на Генади Василев да отпие от чашата си. След това той въздъхна с такава въздишка, която би засенчила пърхането на кон.
   - Когато дойде кризата, всичко се промени! Инфлацията се увеличи главоломно, покупателната способност на хората намаля драстично, защото заплатите ги вдигаха мудно. Наложи се да купувам по-скъпи суровини за моите ястия, което повлия върху цените. И разбира се клиентите намаляха.
  Генади говореше с нисък и равен тон, като така вероятно се опитваше да потуши напрежението в него.
   - Най-лошото от тази работа беше, че и субсидиите за държавните институции и учреждения намаляваха. И когато от болницата ми съобщиха, че вече нямат пари да плащат за храната, аз бях готов да рухна. Болницата бе най-големият ми клиент, може би единственото място, от което получавах средства. Без нея аз трябваше да фалирам. От друга страна болните щяха да останат без храна и провизии. И тогава ми хрумна тази ИДЕЯ, с която и аз и болницата щяхме да бъдем спасени!
  Събеседникът на Петър Антонов млъкна. Долната му челюст трепереше леко, но журналистът не можеше да определи дали беше от напрежение или някакъв гняв.
   - И каква беше тази идея?
   - Да сключим нов договор!
  Очевидно бившият затворник се стремеше да отложи или заобиколи същността на разговора. Затова опитния водещ му зададе следващия въпрос:
   - В какво се състоеше този договор?
  Сега лицето на Генади изразяваше особено, изродено, варварско достойнство. Бе стиснал силно зъби, очите му имаха чудовищно и хищно изражение. Нямаше и помен от вина или съжаление, все едно се гордееше с миналото си. Той отговори с леден глас:
   - Да ми доставят ТРУПОВЕ от моргата в замяна на готова храна!!!

  Колкото и да бе подготвен за този разговор сърцето на водещия изтуптя силно при това признание. Самите думи "трупове" и "морга" му подействаха като внезапни удари. Цялата идея на срещата, целия мъчителен и тежък разговор бе това признание, тази брутална истина, която току-що излезе наяве. Останалото щяха да бъдат диви обяснения и оправдания, гневни изблици, мъчителни изказвания. Петър Антонов забеляза мимолетното успокоение, появило се в изражението на слабия и сбръчкан гост.
   - Уважаеми зрители, това е Генади Василев, бившият собственик на скандално известния ресторант "Клондайк", който ВТРЕЩИ цяла България, а и света с това, че през септември, хиляда деветстотин деветдесет и седма полицейска акция бе хванат в момент, в който му доставяха човешки трупове. В последствие откриха в ресторанта му няколко разчленени тела, подготвени за варене, печене и приготвяне на ястия. Продължавайте господин Василев, слушаме ви! - с малко по-остър тон изрече опитния водещ.
   - Добре, ще продължа. Ей сега! - и Генади Василев отново отпи от чашата, след което се отпусна - В моргата на болницата залежаваха много трупове на непотърсени бездомници и просяци. Те гниеха там безвъзвратно въпреки минусовите температури, в които ги складираха.
   - Складираха - повтори замислено журналистът.
   - Предложих им да ги докарват при мен в замяна на безплатна храна. По този начин болните нямаше да останат гладни, а аз щях да имам голямо количество месо и щях отново да предлагам по-евтини месни ястия и да съм на печалба. И от болницата се съгласиха!
  Петър Антонов смръщи нос, оголи зъби и затвори очи, като лицето му изразяваше отвращение. Генади Василев видя това и направи кратка пауза. После продължи.
   - Аз и съпругата ми сами разфасовахме труповете. Киснехме месото поне двадесет и четири часа в гореща вода за да се отдели съсирената кръв. Отделяхме кожата, защото тя не ставаше за ядене... После окачвахме плешките и бедрата на куките, на които преди слагахме свинското и говеждото, за да се сушат и с тях приготвяхме по-скъпите специалитети. С останалото месо готвехме ежедневните манджи - супи, зеле, грах, ориз, картофи. А някои части на сърцето и дробовете ги смилахме за пастет.
  Водещият стискаше зъби и съскаше, все едно изразяваше съчувствие за болка.
   - Кокалите и червата давахме на кучетата и котките, които се навъртаха наоколо. Главата на мъртвеца варихме и с нея правехме пача досущ като агне.
 Отново настъпи пауза. Тя се оказа необходима на Петър Антонов да събере мислите си. Той зададе следния въпрос:
   - Писахте ли в менюто, че месото е човешко?
   - Не. Ако го правехме, никой нямаше да се храни при нас. А и ченгетата веднага щяха да довтасат. Човешкото месо има някакъв среден вкус между говеждо, свинско и пилешко, зависи най-вече от възрастта и етноса на индивида. Зависи също и от подправките, които му слагаме.
   - И сте лъгали хората, че месото е свинско, пилешко или говеждо?
   - Да. - отговори невъзмутимо той.

   - Имаше ли човешко месо в храните, които доставяхте в болницата?
   - Да.
   - В какво ви доставяха телата?
   - В големи черни чували.
   - Не ви ли беше гнус да разфасовате човешки трупове?
   - В началото да. Но се свиква. На съпругата ми и трябваше малко повече време, но и тя привикна.
   - Какво стана със съпругата ви?
   - Осъдиха я на девет години. В момента работи като чистачка в едно училище.
   - Съчувствате ли на хората, които са се хранили във вашия ресторант, а след това са разбрали истината?
   - Не.
   - Яли ли сте от човешкото месо?
   - Да!
   - Съжалявате ли за това, което сте сторил?
   - Не! И никога няма да съжалявам! - с внезапен остър тон изригна Генади Василев.
   - ?!
   - КВО ТОЛКОВА СЪМ НАПРАВИЛ БЕ, ХОРА? - викна бившия затворник като вдигна рамене и разпери ръце - вие не разбирате ли, че човешкото месо е полезно, има много по-малко холестерол от свинското, много повече белтъчини от телешкото и говеждото? В другите ресторанти сервираха всякакви лайна - соеви имитации, смлени кокали, развалени и изхвърлени карантии, вредни и гнусни меса от плъхове и кучета, а в "Клондайк" аз готвех на хората полезни и вкусни манджи! За това всички идваха при мен! И някой ми завидя и ме предаде на ченгетата! А според глупавите български закони това се наказва строго!
   - Глупави български закони ли? - повтори Петър Антонов, защото не се сещаше друго какво да каже. Просто всичките "разбиващи" въпроси, които бе подготвил удряха на камък.
   - Да! Защото забраняват КАНИБАЛИЗМА!
   - Но в целия свят той е забранен!
   - Не е така, има страни, щати или републики, които е разрешен стига да не убиваш човека, в други просто няма закони за това. А в Северен Китай, в най-елитните ресторанти сервират варени или печени човешки зародиши! 
   - Вие така ли погребвате вашите близки?
   - Не, има много хора около мен. А и когато починаха родителите ми, тази идея още не се бе загнездила в мен.
   - А защо според вас канибализмът трябва да се разреши?
   - Знаете ли колко хора биха се спасили от глад, ако се научим да ядем човешко месо? Виждате ли колко бедни и гладни хора има по света? А толкова пари се пръскат по погребения! ВМЕСТО МЪРТВИЯ ДА СЕ ПОГРЕБЕ ПО-ДОБРЕ Е ДА СЕ РАЗФАСОВА И СГОТВИ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ МЕСОТО МУ ИЗГНИВА БЕЗВЪЗВРАТНО В ЗЕМЯТА, ЯДАТ ГО ЧЕРВЕИТЕ. РАЗБИРАТЕ ЛИ БЕ, ХОРА - МЪРТВИЯТ СИ Е МЪРТЪВ, НЯМА ДА СЕ СЪБУДИ НИКОГА ПОВЕЧЕ, В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЗАЩО ОТ НЕГО НЕ СТАНЕ ЕДНА ВКУСНА КАВЪРМА ИЛИ ГЮВЕЧ! ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ ГО ЗАПОМНИМ С ДОБРО!
  Съзнанието на опитния водещ бе почти блокирало. Той беше като в несвяст, в този момент можеше да бъде само ням наблюдател на пороят от думи, излизащ от устата на събеседника му. Очевидно този изрод не зачиташе създадените от векове традиции, не почиташе вярата в Бога, нямаше вроденото у всички нормални хора уважение към умрелите. За него нямаше морални задръжки или принципи, единственото което виждаше в заобикалящия го свят бе материалното. Петър Антонов не забеляза дадения му знак от операторите, че следват рекламите - той остана застинал, неподвижен и замислен.
  Такава бе цялостната идея на предавания от типа на "Факти" - да търсят извратени личности и болни мозъци с изкривени от нормалния диапазон идеи. На живо, очи в очи с такава личност дори и най-уравновесените хора биха изпитали погнуса и отвращение. Това бе тежката цена на скандалния имидж, който разтърсва, провокира и задържа пред екраните зажаднелите за зрелища хора.

   Потънал в такива мисли Петър Антонов не забеляза дори края на малката почивка. Светлината от главната камера го изкара от "летаргията", в която се намираше. Оставаше още малко, финални и заключителни въпроси. Той трябваше отново да поеме функциите си на телевизионен водещ.
   - Какво ще правите оттук нататък, след като вече сте свободен гражданин. Ще продължите ли с идеята си? - попита го без да го гледа в очите.
   - Зависи от ситуацията - отвърна Генади Василев - сега работя като майстор зидар в една фирма и припечелвам що годе добре. Мисля като спестя още малко да купя едно ресторантче, поне имам опит в този бранш.
   - Да купите ресторантче? - отново повтори думите му - и ще опитате ли отново да предлагате човешко месо?
   - Хах! Няма да отговоря на този въпрос, за да не предизвикам масова истерия. Но обещавам ви, че вие ще бъдете един от първите поканени - отвърна в леко ироничен тон гостът.
  Петър Антонов не каза нищо повече, двамата събеседници изчакаха мълчаливо минутката, която оставаше до удрянето на гонга. След края на предаването въпреки нежеланието на водещия двамата си стиснаха ръцете за довиждане.