Брутална изповед 5

                

             да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!

  Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, че от известно време се е надул и се държеше с останалите все едно беше някакво божество, но на него не му пукаше от тези приказки, той вече бе много известна личност и можеше да се държи както си иска.
  Гостът го чакаше седнал на едно канапе, като поемаше студения чай, предложен от продуцентите на предаването. След малко човекът се запъти към студиото, предвождан от асистентките. Петър Антонов също тръгна натам.
  До ефир оставаше около минута и нещо и той успя да разгледа събеседника си. Този мъж бе много по-различен от другите, изражението му бе на добродушен, изстрадал и смазан от живота човек. Той нямаше онази лукавост в изражението, нямаше налудничав, зверски или идиотски поглед, както бе при предишните гости и навярно той никога нямаше да разкрие напълно истинската си същност. Вероятно  нямаше да разказва с хъс това, което бе направил, или да споделя мислите си така енергично и разпалено, както правеха предишните събеседници. Той имаше съвест, която играеше голяма роля в мислите му, може би съжаляваше искрено за това, което бе сторил и съзнаваше, че това е лошо нещо. Такова бе първоначалното впечатление, което създаваше днешният гост на "Факти".
  Хронометърът отново отброяваше секундите, аутокю-то отново се включи. Водещият се приготви да започне предаването.
   - Здравейте, уважаеми зрители, вие отново сте с "Факти" и с мен, водещият Петър Антонов! - в същия миг си помисли колко обикновено и безлично звучеше името му, може би скоро трябваше да го смени с някой псевдоним.
   - Тук, срещу мен седи един човек, много интересен човек, който е направил чудовищно дело! Неговото име е Георги Веселинов, но е по-известен като Гордън Касапина! Вероятно повечето от вас не са чували за него или са забравили за това, с което стана известен. Ще кажа само, че в момента тече петнадесетата година от доживотната присъда, която той излежава в Софийския затвор. Добър вечер, господин Веселинов!
   - Добър ден - отвърна със съчувствен глас гостът.
   - Имам много въпроси към вас, но ще ги задам след... рекламитееее!!

  Паузата тук не бе от голямо значение, Петър Антонов се бе подготвил добре за този разговор. През тази кратка пауза той си оправяше вратовръзката и си чоплеше ноктите, като нито веднъж не погледна към човека срещу себе си. След изтичането на минутите той започна
   - Разкажете ни за миналото си, къде живяхте, какъв бяхте, с какво се занимавахте?
   - Роден съм през хиляда деветстотин петдесет и седма година в Оряхово, където прекарах по-голямата си част от детството. След това с Родителите се преместихме в София, където записах техникум. После дълго време работех в хранителен магазин.
   - Бяхте ли женен, имахте ли деца?
   - Да, бях женен и имах дете! - каза тихо и наведе глава.
 
   - Добре, нека започнем с това какво ви подтикна да направите тези неща, заради които влязохте в затвора. Каква беше причината? Започнете отначало и разкажете подробно.
  Георги Веселинов се замисли, като главата му остана сведена. Водещият знаеше, че този разговор няма да започне толкова лесно като предишните. Гостът мълчеше като бе покрил лицето си с ръце. Петър Антонов го подкани по възможно най-деликатен начин.
   - Хайде господин Веселинов, споделете с нас тези неща, които ви тревожат. Мисля, че ще ви олекне.
   - Добре... изчакайте малко... - Георги Веселинов се оглеждаше нервно.
   - Откъде започна всичко?
   - От там, че съпругата ми умря. Тогава аз бях на тридесет и седем години, а дъщеря ми на десет. Много тежко ми беше, особено в началото, защото аз трябваше да поема цялата отговорност от тук нататък.
  Георги Веселинов отново спря, като трепереше от напрежение. Очевидно се нуждаеше от спомагателни въпроси, голямото притеснение му пречеше да води нормален монолог.
   - Откъде идва прякорът ви Гордън Касапина?
   - Гордън ме наричаха в магазина, защото един колега бе уловил прилика между мен и Гордън Харис, а и името Георги прилича на името Гордън. А в същия този магазин аз бях месар, и от там дойде и "Касапина".
   - Как се грижехте за дъщеря ви след като съпругата ви почина?
   - В началото беше тежко, но после свикнахме. Катя, така се казваше момичето ми, много трудно прие смъртта на майка си. Аз се опитвах да бъда хем майка, хем баща на детето ми и мисля, че успявах донякъде. След две години тя отново беше веселото момиче на татко. Беше много красива, а с всеки изминал ден се разхубавяваше все повече и повече! Също така... - тук Георги Веселинов отново се запъна, след това каза с измъчен тон - също така и ИЗЛЪЧВАНЕТО ù ставаше все по-силно! 
  Събеседникът на Петър Антонов бавно навлизаше в същността на разговора, но очевидно му бе трудно да говори на тази тема, журналистът ще трябва да положи много воля и труд, за да го предразположи. Тук определено не трябваше да се използват груби похвати, чести подканвания или нервни изблици, както бе с предишните гости, тук беше нужно просто едно приятелско, съчувствено отношение. Но за един опитен водещ като него това не бе нерешим проблем!
   - Георги, просто го разкажи! Разкажи това, което ти е тежало толкова много през тези години! И със сигурност ще ти олекне! Едно разкаяние е равно на половин опрощение на греха! - с възможно най-дружелюбен тон изрече Петър Антонов.
   - Охххх! - въздъхна Георги Веселинов, а по стиснатите му устни, леко навлажнените му очи и преглъщанията се виждаше, че бе готов да заплаче, но засега все още се държеше.

   - Аз лека полека започнах да се изпитвам чувства нея. Тя бе толкова красива, закачлива и игрива, че това нямаше как да не стане. Но както и да е. АЗ СЕ ВЛЮБИХ В ДЪЩЕРЯ СИ!
  На подобно признание обикновено водещият стискаше зъби и мръщеше поглед с цел да има по-голям ефект върху възприятията на зрителите, но тук той просто гледаше човека срещу себе си без да промени изражението си. Може би не искаше да притеснява треперещия от напрежение събеседник, или се уповаваше на факта, че това признание е все още далеч от същинската тема на разговора!
   - Зная, че всеки родител обича децата си по един или друг начин, но при мен бе съвсем друго. Аз исках да я притежавам, да я имам, да бъде изцяло моя - Георги Веселинов дишаше силно за да потуши напрежението в себе си - ревнувах силно, когато тя заговори за момчета или излиза навън с приятели. Но си траех, не казвах нищо, не давах никакъв излаз на чувствата си!
  Потта започна да се стича на капки върху лицето на госта. Очите му изразяваха безкрайна тъга.
   - И какво се случи нататък?
   - Любовта ми ставаше все по-силна, чувствата ми все по-изгарящи. Когато тя се доближаваше до мен и се допираше с копринената си рокля или с нежната си кожа до тялото ми, аз се тресях от възбуда! Понякога исках да си играехме на разни игри, като се стараех да се допирам по-често до нея. Тя не усещаше моята възбуда, не разбираше чувствата ми и това бе добре за мен! Обаче искаше да си играем на тези игри и аз приемах това с охота!
  Слушайки тази изповед, Петър Антонов инстинктивно бе стиснал юмруци, сякаш някаква конвулсия се бе задействала в мускулите му. Въпреки обещанието, което си даде, да бъде спокоен, той изпита гняв!
   - Един ден просто не издържах! - продължи Георги Веселинов - Не издържах на все по-честите игри и все по-честите докосвания. В този ден, когато двамата се борихме на земята, аз... - тук гостът спря, като стискаше зъби, но бързо излезе от това шоково състояние и продължи - АЗ Я ИЗНАСИЛИХ!!!!
   - Изнасилил сте я?!! - възкликна диво Петър Антонов! Когато чу думата "изнасилих", сърцето на журналиста "подскочи" толкова силно, че той си помисли, че ще се пръсне!
   - Да! - тихо отвърна гостът - Всичко стана за миг! Или поне такова чувство имах! Просто я хванах и... в един момент я видях да лежи на земята, а от нея се стичаше кръв! Тя дори не пищеше, просто бе изпаднала в шок. Аз дори и не бях изпитал възбудата, която исках! Всичко стана толкова бързо, че не усетих насладата от гнусната си постъпка. И след това вече се мразех! Хванах се за главата и легнах на земята, като плачех с глас. Знаех, че вече НИЩО НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩОТО! Вече бях изгубил дъщеря си - единственото същество, което обичах и което ме обичаше. И в този момент в главата ми се появи една коварна МИСЪЛ! Тази мисъл започна да се впива в мозъка ми като кърлеж, като пиявица, заради тази мисъл аз съм в това положение, в което се намирам сега! Защото тогава, в онзи момент, когато болното ми съзнание беше в плен на уродливите чувства, реших да ù се отдам...!
  Георги Веселинов спря, като гледаше нервно наляво-надясно с широко зейнали очи! Петър Антонов го остави за няколко секунди да събере мислите си, след което попита тихо:
   - И каква беше тази коварна мисъл?
  Георги Веселинов потърка влажните си ръце една от друга, след което затвори очи и отговори с леден тон?
   - ДА Я УБИЯ!!!

   - Това целенасочена мисъл ли беше, или плод на моментното ви състояние?
   - По-скоро някакъв вътрешен глас.
   - И какво направихте тогава?
   - Взех сатъра, с който сека кокалите на бутовете в магазина. Катя все още не можеше да се съвземе от шока и затова не можа да реагира. Тогава замахнах силно и... - Георги Веселинов направи кратка пауза, колкото да си поеме дъх - и ù  ОТСЯКОХ ГЛАВАТА!!!
  Все едно някоя ударна вълна от гняв премина през тялото на водещия, който затвори очи и отвори и стисна зъби, за да пропъди напрежението!
  Гордън Касапина изчака Петър Антонов да се отърси от това състояние и продължи:
   - Кръвта шурна като фонтан, главата на момичето ми се килна настрани! И тогава, точно в този момент изпитах... изпитах... НЕВЕРОЯТНА, ОГРОМНА ВЪЗБУДА!!!
  Гостът се разрида изведнъж, нов импулс от отвращение премина като електрически ток през тялото на журналиста, който не направи опит да успокои събеседника си, може би защото в този момент той се нуждаеше от същото! Петър Антонов знаеше много добре това, което бе направил Георги Веселинов и поради опита си не се гнусуваше от това, но съвсем друго бе, когато в този момент чу тази история от самия извършител!
  Когато и двамата вече изглеждаха успокоени, Петър Антонов даде знак на госта си да продължи:
   - ЗАПОЧНАХ ДА СЕКА РЪЦЕТЕ И КРАКАТА, ПОСЛЕ И САМОТО ТЯЛО!! ГЛЕДАХ КАК КРЪВТА ИЗТИЧА, ГЛЕДАХ КАК ТЯЛОТО СЕ ГЪРЧИ ОТ КОНВУЛСИИ, КАК ВСИЧКО В НЕГО УМИРА!!! НИКОГА ДОСЕГА НЕ БЯХ ИЗПИТВАЛ ТАКОВА ПРЕКРАСНО УДОВОЛСТВИЕ, това бе РАЯТ, това бе ВЪРХОВНОТО БЛАЖЕНСТВО, НЕОПИСУЕМАТА НАСЛАДА!!
  Петър Антонов бе зяпнал, като мандибулата му бе провиснала до гушата! Той все още се опитваше да асимилира тези ужасни слова, излизащи като гейзер от устата на госта.
   - Аз я ВЛАДЕЕХ, тя бе ИЗЦЯЛО МОЯ, тя бе единствено и само под моето ПОПЕЧИТЕЛСТВО, аз вече я ИМАХ!!! ВКАРВАХ ОНАЗИ СИ РАБОТА В МЪРТВАТА  КЪРВЯЩА ПЛЪТ И РЕВЯХ ПОБЕДОНОСНО!
  В следващия миг Гордън Касапина плачеше неудържимо и безутешно пред застиналия поглед на Петър Антонов!
   - Тя бе МОЕТО ДЕТЕ, единственото, което ми остана на този свят и в този момент аз я погубвах, за да се отдам на тази дяволска възбуда! - заради силния плач думите му едва се разбираха - След края на 'оргията' прибрах частите от тялото ù в мазето, а главата ù поставих в един голям буркан със спирт, за да си я гледам!

   - И какво стана после? Давайте накратко и най-важното! - с мъка каза Петър Антонов. Той добре знаеше, че тази гнусна история не свършва дотук, добре знаеше, че предстояха още много ужасяващи излияния и признания. Хубавото бе, че времето напредваше, две трети от тридесет минутното време за разговор бяха изтекли.
   - Първо отидох в МОРГАТА под претекст, че дъщеря ми е изчезнала, исках да видя дали имат трупове на млади жени. Имаше тела на три жени, които чакаха да бъдат разпознати. Тогава скришом отвъртях райбера на едно от прозорчетата, които гледаха към шосето. А късно вечерта оттам влязох в моргата, въоръжен със сатъра и ...го 'направих' с един от женските трупове.....! После прибрах частите от трупа във шкафа, откъдето го извадих... На другия ден отново имах късмет и 'обезчестих' и втория труп, но след това някой бе видял телата и бе вдигнал 'патардията'! Във всички вестници пишеше за мародер, който влиза в моргата на "Първа градска" и разчленява трупове, като един от първите заподозрени бил странник, който предишния ден дошъл в моргата и поискал да види дали изчезналата му дъщеря е тук!
  Това той го разказа относително спокойно, без да промени изражението си или да заплаче.
   - Аз взех малко храна и пари, напуснах дома си и тръгнах за Пловдив! Градът бе по-тих, по-спокоен и нямаше тази врява и истерия за странници и мародери. Но след този случай моргите се охраняваха и през нощта!
  Гордън Касапина отново пое дъх и се облегна уморено на стола. Може би и той искаше разговорът да приключи, но оставаха още минути.
   - Аз имах нужда от това, ТО БЕ ЗА МЕН КАТО ХЛЯБА, ВОДАТА И ВЪЗДУХА ЗА ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО! Аз мислех изцяло за тази върховна възбуда, която едновременно ме издигаше до висините и ме смъкваше навътре в бездната! Скитах цяла нощ по пловдивските улици като клошар и търсех млади жени, движещи се сами по улиците! И когато виждах такава ги причаквах и ги УБИВАХ! Сатърът бе винаги с мен, чрез него разфасовах жертвите. Отново и отново се потапях в дебрите на сатанинската възбуда и исках още и още! Тя ме ВЛАДЕЕШЕ напълно, аз ù се отдавах изцяло!! Знаех, че се превръщам в СЕРИЕН УБИЕЦ и нищо не можех да направя, за да се спра!!
   - Как ви хванаха? - попита задъхано, но със спокоен тон Петър Антонов.
   - Тогава във всички вестници пишеше за мен, бяха обискирали жилището ми и се бяха натъкнали на трупа на Катя. После ме издирваха в Пловдив, защото там намериха посечените тела на жените! Аз се криех по изоставени бараки, дупки или храсталаци. Но след като убих петата си жертва, аз просто се обадих на ченгетата да ме приберат, като им казах точното си местонахождение. След това, застанал до трупа на жената, кротко ги изчаках да дойдат!
 
   - Какво мислите, това болестно състояние ли е или не?
   - Медицинската експертиза показа, че съм напълно здрав психически! Но аз мисля, че е болест!
   - Какво правите в затвора, след като около вас няма жени и няма как да се отдадете на 'чувствата'?
   - Ами нищо! Старая се да не мисля за това! Да отида в затвора беше най-доброто, което можеше да се случи!

  Досадният тих звън на гонга показа, че е дошло времето за рекламите! Петър Антонов имаше да задава още въпроси, но ги остави за финала. През тази кратка пауза той имаше остра нужда да събере разпокъсаните си мисли!
  Петър Антонов не можеше да проумее как може някой човек да направи такива неща. Това бе изключително безумно и извратено! И водещият имаше дъщеря, което допълнително травмираше чувствата и сетивата му. Такова деяние можеше да извърши само болен мозък! Петър Антонов знаеше, че такива състояния влияят пагубно върху психиката на хората, те се обричат и отдават на обзелите ги покварени чувства, оставяйки на заден план рационалното и уравновесено мислене. Понякога те нямат вина, просто в тези случаи е виновна болестта! Петър Антонов едновременно мразеше и съчувстваше на човека срещу себе си!

   - Ще продължите ли да правите това, ако излезете от затвора? -  машинално зададе традиционния си въпрос Петър Антонов
   - Не искам и да знам! Повярвайте ми, не го искам, то е вътре в мен! Ако по някаква причина решат да ме пуснат от затвора, аз ще откажа да изляза! Страх ме е да не го извърша отново!
   - Има ли нещо, за което съжалявате искрено? Ако ви се отдаде да промените миналото си, какво бихте направили?
   - Съжалявам най-вече за дъщеря ми! Почти всяка вечер я сънувам и ù искам прошка! Ако бих се върнал в миналото, не бих я убивал! За нищо на света! Дори ако имам жизненоважна нужда от това!!! Ако не го бях направил, ЩЯХ ДА СЕ СПРАВЯ СЪС СЕБЕ СИ!!!
   - Благодаря ви, господин Веселинов, че бяхте мой гост!
  Сигналът, оповестяващ края на предаването, се задейства. Двамата събеседници си взеха довиждане и всеки продължи по своя път, обзет от своите собствени мисли!