"Защо клоунът винаги е тъжен? Може би, защото знае цената на истинското щастие..." Спомням си един откъс от един радакцион на едно списание. Човекът, който го беше написъл, се казва Деян Димитров - за мен е един наистина голям българин, човек, който наистина знае как се пише и който след всеки реадкцион те оставяше да размишляваш и да препрочиташ... да се убеждаваш колко е прав, а той просто пишеше за истините, които е научил от живота.
Защо започвам така ли, ще ме попитате? Защото се чувствам точно като този клоун. Наистина знам цената на щастито, радостта и усмивката. Точно затова съм толкова тъжен, защото знам и болката, която се крие в сърцата на хората около мен.
Винаги съм се стремил да разсмея хората около мен, да ги накарам да забравят поне за миг проблемите си и да се почувстват щастливи. Една усмивка може да накара човек да се почувства наистина жив, да му върне вярата, че ще се оправят нещата или просто да забрави за проблемите си. Точно това се опитвам да правя да карам при ...