15 oct 2006, 1:39

Буболечо Мечо и делвичките с мед

  Prosa
1.5K 0 2
1 мин за четене
Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Костенурчо Пити с които щяха да свикат съвет относно неуредиците в Гората.
Завари Буболечо Мечо пред бърлогата си, където той дооблизваше една от няколкото търкалящи се около него празни делвички с мед. На видно място - едно пънче зад него, стоеше последната делва, която Мечо от време на време поглеждаше с нескрита тъга и любов.
Буболчо го видя, забърса с лапа муцуната си, оставяйки мед по носа си и ентусиазирано заобяснява: 
- Ники, Ники! Еднорогчо Бибчо ни даде десет делвички с медец за из път - по 9 за всеки!
- Бублечо, как така по девет? - почеса се заинтригувано по гривата Лъвчо - девет и девет е осемнадесет?!
Мечо се понамръщи започна да ги брои на пръсти, мръщейки се да смята и така няколко пъти, след което се предаде, забоде муцуната си в деветата делвичка и смутолеви:
- Аааа, не знам. Аз мойте девет вече си ги изядох.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако всеки човек в България изяжда не по 9 делвички с мед, а по 1 кг пчелен мед, то цялото количество пчелен мед, произведен с огромна любов от българските пчелари, ще се консумира в страната. И няма да има отлив от пчеларската професия,която може да се упражнява само от физически здрави и интелигентни хора, защото в момента да си пчелар означава да работиш, да даваш за екологията, но да не получаваш възнаграждение за труда си! Дано един ден България бъде като Буболечо Мечо, а другите държави - Лъвчета нека се пооблизват около празната делвичка!
  • Много хубава приказка си написал!!! Поздрави, Ники!!!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...