10 ago 2006, 1:15

Булевардна романтика 

  Prosa
961 0 0
1 мин за четене

Нощта бе красива, лунно-омайваща. Около нас се простираше огромен паркинг с вечно разнасящи стоките по света – тирове. Отдясно сива магистрала със светнали високи булевардни лампи, приличащи на замръзнали човеци. Ресторанти, шумотевица, хора готови да започнат нощния живот се втурваха към дискотеките. А ние двама с него стояхме до една невинна душа на дърво. Дърво, обградено с плочки, което горделиво разперваше клоните си напук на цялата “циливилизация”. Аз до него, той до мен – две души самотни в огромния цивилен свят. Звездите и луната светеха отгоре, птички се чуваха в далечината, но хората бяха заети с други по-важни неща.

Аз го погледнах и усетих топлината и енергията от очите му. Очи, весели и живи, рядко явление в днешното време. Този поглед ми хареса, имаше чистота и свобода, далеч от булеварда, далеч от блоковете и цимента. Дървото се усмихна и поклати доволно клонки с малкото листа по тях.

Беше есен, топла есен, прекрасна есен.

Аз и той се прегърнахме и застинахме, целувайки се сред булевардната романтика

 

25.10.2005 г

Харманли, На ПОКИ - поети с китари

© Мария Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??