31 ago 2008, 1:15

Бум 

  Prosa » Relatos
1180 0 0
4 мин за четене
                                    БУМ

Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната желязна врата и накрая се отказа! - Добре, прави каквото си искаш, но ако кучето ми отново умре от неясна за науката болест, ти ще обясняваш на 5 годишния ми син защо Спайки го няма и че сега е при Роджър, Джефри и Майки!
В същия момент два метра под земята!
В мазето стоеше един висок едър мъж, заобграден от епруветки, химични таблици, листи с изчисления и цял куп други други химични вещества със неизясними наименования! Лицето му бе грубовато с леки белези по скулите, ушите му леко кривнали встрани, приличайки на сателити, а ръцете му постоянно опипваха голото му теме!
- Ех, горкичкият аз, горкият аз! - мълвеше Дълбълдън. Кога бях млад и гъстата бурна коса играеше по черепа ми, а сега три бели косъма и се чудя как да ги среша!
Ядосано изражение, силен вик и за част от секундата масата с епруветките бе изсипана на земята!
Дълбъбдън извади тефтера си и написа няколко химични формули, после ги остави и започна да размишлява с един интелигентен образ на лицето си!
- Да, да, да! Това е (каза той) измислих го, само трябва да смеся ето това, (и се протегна към горния рафт на шкафа), после онова прахче за растеж и със малко диаметриниев хлорин на 48,6 градуса завира и готово!
Процедурата не продължи дълго, след около час сместа бе готова, той я изсипа във формите за хапчета и зачака да се изстудят и да придобият вида на таблетки! През това време той продължи с изчисленията и на един лист написа.
1 таблетка - голо теме с малко коса над ушите и отзад по врата.
2 таблетки - рядка коса със силно забележима плешивост.
3 таблетки - леко оредяла коса.
4 таблетки - гъста коса.
5 таблетки - коса като лъвска грива.

Пил, пил, куковичката излезе от стенния часовник и отчете 12 часа. Дълбълдън извъртя глава и очите му светнаха, таблетките за растеж на косата бяха готови. Той се приближи и внимателно извади една шепа хапчета, после седна на един стол до масата и ги преброи, в ръката си имаше 8 таблетки!
Дълбълдън се поогледа, опипа отново голото си теме изруга нещо на тих глас и и метна осемте хапчета в гърлото си, отпи няколко глътки вода и зачака! Изминаха няколко минути без никаква разлика в състоянието на косата му, а според неговите изчисления трябваше да има светкавичен ефект. След десетина минути вече кипеше от яд, мислейки, че има грешка в изчисленията, затова той реши да направи сместа отново. Започна да работи, но в един момент едри капки пот побиха на челото му, сърцето му започна да бие силно, топли и студени вълни обляха тялото му. Пръстите му се разтрепериха и той изтърва епруветката на земята, гърлото му започна рязко да пресъхва и той се затича нагоре по стълбите, за да утоли жаждата си, отвори вратата, а слънцето, нахлуващо през прозорците, заслепи очите му. Той хвана слънчевия лъч, като сабя, размаха го, прониза няколко триглави кучета, една вещица и един огромен трол, след което го хвърли и се отправи към хладилника. Той го отвори внимателно, надзъртайки вътре, а внезапно една ръка се просегна изпод доматите и го сграбчи за врата, Дълбълдън хвана една краставица, мислейки я за нож и преряза ръката през китката. От шока той се строполи на земята и в следващия момент вече не беше в къщата си, а на някаква много съмнителна пресконференция, чиито членове бяха най-големите филмови злодеи за всички времена. Те стояха и обсъждаха идеята за края на света и как точно ще настъпи края, от различните части на масата се чуваха идеи - "да се хипнотизират всички хора и да ги превърнем в наши роби", "да избием цялата човешка раса", "да ги завържем и да им прилагаме стари китайски мъчения" ехиден смях обгръщаше цялата зала!
- Нееее! (извика Дълбълдън) Учителят Йода ме научи никога да не се предавам!той бръкна в задния си джоб, извади два калашника и започна да стреля като полудял! След малко залата потъна в кръв, тъмнина, тишина. Дълбълдън отскочи назад от отката на калашника, когато се осъзна, той лежеше пред хладилника, а на вратата отново се тропаше и се чуваха ядосаните викове на Морис.
- Дълбълдън! Откачен химик такъв, спри се най-накрая с тия експерименти, че ще пострадаш някой ден!

>>>>30 години по-късно<<<<
2032 година Дълбълдън вече не се занимаваше с други експерименти! За тези 30 години той се бе превърнал в един от най-големите производители на наркотици в целия свят!! Неговото откритие (така нареченото в бъдеще) БУМ, съкращение от "бързо увреждащо мозъка" се бе превърнало в наркотик за масова употреба, силно употребяван от младежите по целия свят! Дълбълдън живя охолно дълги години, до деня на неговата смърт - 21.12.2040! Той бе взел свръх доза от "БУМ" и бе блъснат от автобус на две пресечки от дома си, докато е гонил извънземните в парка!

© Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??