Светлото и ясно небе внезапно се изпълни с поредица от пухкави сиво-бели облаци. Те скриваха яркото слънце в обятията си и то беше безсилно да се покаже. Силен вятър обгърна околността. Клоните на дърветата се разлюляваха силно под натиска на вятъра и по-слабите от тях биваха прекършени и захвърлени на земята. Няколко нетърпеливи капки дъжд скоростно се спуснаха от небесата и завършиха полета си върху сухия асфалт. За момент вятърът сякаш поутихна малко и тишината обхвана околността. Ярка, жълта, пронизваща искра обаче се изписа върху небосвода. Чу се силен гръм, който прониза безмълвната природна картина. Стотици малки капчици вода проблеснаха в мрачното небе и като хиляди малки сияещи кристалчета се изсипаха по земята. Растенията жадно попиваха всяка капка вода и си възвръщаха свежестта, която бяха изгубили. Хилядите капчици нежно окъпваха всичко наоколо и старателно измиваха прашните улици. А едно дълголетно дърво тази нощ служеше за укритие на няколко птички. Те се гушеха в листата му, криейки се от дъжда, но дори и така добре прикрити, дъждът не ги подмина. Някъде в далечината проблесна малка искра, която приближаваше все повече към безпомощното дърво. Само след миг се чу силен трясък и от дървото се откърши един огромен клон. Птичките, които висяха на дървото, отлетяха уплашени и паникьосано търсеха друг подслон. Последни капки дъжд се изнизаха в пространството, като безброй залязващи звезди, и бурята завърши с последен гръм, който разтърси околността. В светлината от лъчите на изгряващото слънце обаче, там при старото дългогодишно дърво, бе намерило смъртта си едно врабче.