Светлото и ясно небе внезапно се изпълни с поредица от пухкави сиво-бели облаци. Те скриваха яркото слънце в обятията си и то беше безсилно да се покаже. Силен вятър обгърна околността. Клоните на дърветата се разлюляваха силно под натиска на вятъра и по-слабите от тях биваха прекършени и захвърлени на земята. Няколко нетърпеливи капки дъжд скоростно се спуснаха от небесата и завършиха полета си върху сухия асфалт. За момент вятърът сякаш поутихна малко и тишината обхвана околността. Ярка, жълта, пронизваща искра обаче се изписа върху небосвода. Чу се силен гръм, който прониза безмълвната природна картина. Стотици малки капчици вода проблеснаха в мрачното небе и като хиляди малки сияещи кристалчета се изсипаха по земята. Растенията жадно попиваха всяка капка вода и си възвръщаха свежестта, която бяха изгубили. Хилядите капчици нежно окъпваха всичко наоколо и старателно измиваха прашните улици. А едно дълголетно дърво тази нощ служеше за укритие на няколко птички. Те се гушеха в листата ...