Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите прегради на сърцето ми. Готова съм да спра да искам от отровата ти, която се е загнездила във всяка частица от мен и ме убива непрестанно, но никога не ми е достатъчна. Път. Незаснет кадър в стените от липсата, с които преградих душата си. Какво изобщо да трия, когато нищо не е останало. И аз. Потъвам бледа в материя, нажежена от неразбрани желания. Празнота в пространството. Пространство в празнотата. Ще избягам, за да се науча пак да обичам. Въпроси. Отговори - вътре в мен и в нищото, но имам ли смелост?
© Ирен Попова Todos los derechos reservados
радваме се, плачем...всичко има смисъл.
чудесно казано и написано...радвам ти се, мила Ирен.