Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето стигна до желаното място – една малка полянка, заградена с дървета. В единия край на полянката имаше една бяла люлка. Тревата се губеше сред дъгата от цветове: сини, жълти и червени, които изглеждаха още по ярки на лунната светлина. Момичето отиде до люлката, като внимаваше да не нарани крехките цветя. Цялата пъстрота се допълваше от розовите пъпки на дърветата и наситените като с водни бои зелени листа. А във въздуха се носеше уханието на пролетта. Лили беше на пет години, когато откри това райско кътче по време на поход с родителите си. Оттогава изминаха тринайсет години, през които тя винаги идваше на това място, когато беше тъжна, ядосана или самотна. Сега не знаеше какво изпитва – няка ...