Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежнобели, и се поклащаха като крила от лекия ветрец. Силна слънчева светлина достигаше всяко ъгълче.
Слава следеше всеки жест на жената пред себе си. Скришом погледна как тя кръстоса крака на канапето до отворения прозорец и изпод белия халат на русата жена се откри изящен крак, завършващ с френски педикюр. На Слава по някакъв начин това ù се хареса. Жената отметна меката си коса и взе бялата порцеланова чаша с кафе. Отпи малко и бавно. Беше ù вкусно. Слава не я изпускаше от поглед. Вече не я гледаше тайно, а напълно видимо и спокойно. Наблюдаваната беше на 34 години. Имаше хубав живот – този голям светъл апартамент, работа, свързана с изкуство, възможност за пътувания, любов от време на време… Н ...