Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежнобели, и се поклащаха като крила от лекия ветрец. Силна слънчева светлина достигаше всяко ъгълче.
Слава следеше всеки жест на жената пред себе си. Скришом погледна как тя кръстоса крака на канапето до отворения прозорец и изпод белия халат на русата жена се откри изящен крак, завършващ с френски педикюр. На Слава по някакъв начин това ù се хареса. Жената отметна меката си коса и взе бялата порцеланова чаша с кафе. Отпи малко и бавно. Беше ù вкусно. Слава не я изпускаше от поглед. Вече не я гледаше тайно, а напълно видимо и спокойно. Наблюдаваната беше на 34 години. Имаше хубав живот – този голям светъл апартамент, работа, свързана с изкуство, възможност за пътувания, любов от време на време… Но любимото ù занимание беше в събота сутрин да пие своето кафе на отворен прозорец в хола и да чувства свежия вятър по полуголото си тяло. Слава продължаваше да я гледа. Попиваше всяко малко движение – прокарването на пръсти през косата, плъзгането на длан по кожената облегалка на канапето, играенето на крака ù с този на масата. На Слава ù се харесваха нейните толкова женствени, почти еротични движения. В момента, когато наблюдаваната остави чашата на бялата маса, тя се втренчи напред. Заби очите си в едни други очи и видя Слава. А тя бе седнала на другото канапе до отворения прозорец и пердето потреперваше зад главата ù. Слава се смути, стана   по-схваната. Женствените игриви движения на другата в халата замряха.

-         Е, май наближава времето…

-         Да, така изглежда…

Отронени, тези изречения прозвучаха като между стари, досадили си приятелки, които се разделят, преди всяка да поеме своя дълъг път.

-         Да приключваме, а? – се промълви някак безизразно и глухо.

Очите на Слава сякаш се смениха и станаха огнени. Тя протегна ръка към долния рафт на масата и взе един от малкото черни предмети в апартамента – пистолет. Обгърна го с две ръце, хвана го много здраво… Самата тя изглеждаше странно. Сякаш „шпионинът” под прикритие, който беше досега, изчезна и се появи хипнотизиран стрелец. Усещаше необикновен прилив на сила. Насочи пистолета право срещу полуголата жена.

-         Имам само един куршум и ако имам късмет ще те пръсна на хиляда парчета. Бих стреляла в себе си, но нямам тази смелост. Затова ще се лиша от теб и целия ти подреден живот…

Изражението на жената в халата по нищо не отстъпваше на това на Слава. Спокойната женствена фигура беше заменена от също толкова налудничава поза, колкото тази - отчаяно да държиш пистолет. Нейните очи също вече бяха различни.

-         Писна ми от съботното ти кафе, от гадните ти стерилни дивани!… - Слава бутна масата и черното кафе се плисна на белия диван.

-          Омръзна ми от кокетните ти сладки маниери и задоволството на лицето ти! Не те искам! Чуваш ли! Аз съм друга. Друга съм! Друга!

Тя  се прицели в гърдите на жената и рязко със широко отворени очи, без да мигне, натисна спусъка.
Огледалната стена пред Слава се пръсна на хиляди режещи стъкълца.
Тя само изхлипа:
-    Друга съм…