БЯЛОТО ЛИСТЧЕ

Написа на бялото листче „Благодаря!" и се замисли. Пред очите му премина, като на забавен кадър всичко, което се бе случило! Не търсеше обяснение и не желаеше да го направи. Приемаше всичко, само като част от живота. Нали казват, че той не е бил добър или лош, а само подробен.   

Той самият не бе религиозен въпреки, че уважаваше това чувство у другите. В живота си бе видял много различни неща и накрая реши да се разбере с Бога да не се бърка в божествените му работи срещу свободата да живее по свои закони. Като чу това предложение, Бог само се усмихна и му подари още три живота. После го върна обратно в болничното му легло и се раделиха като приятели.

Но преди време бе разбрал, че един човек, който му бе направил незабравимо впечатление, има нужда от помощ. Не знаеше, как и с какво можеше да и помогне. Не познаваше нейното семейство, нито от какво има нужда. Знаеше само, че в дадения момент това младо и талантливо същество има нужда от сили и подкрепа, за да продължи да пише и да бъде обичано от някого на света. Двамата бяха и далече един от друг. Много далече. Но искаше да се опита да помогне по някакъв начин, без другите да разберат! И тогава си спомни за отец Серафим!

Реши, че това е единственото нещо, което може да направи! И нека да не вярва, но нали не отричаше, че другите може да са вярващи! Тогава нека отецът да помогне на нея! Не търсеше каквото и да е за себе си! Това бе единственото, което може да направи и бе длъжен да опита.

Още като дете бе чувал за гроба на архиепископа в Руската църква. Хората вярваха, че помага на добрите, а за Него Тя бе именно такава! Реши се и отиде. Не знаеше да се кръсти или изобщо как да се държи! Застана в предверието и започна да наблюдава. После се престраши и влезе! Смешна дума, нали - престраши се! Но Той се страхуваше единствено да не нарани с нещо от своето поведение хората наоколо. В предверието преди криптата имаше маса и бели листчета в една кутия. Изчака да се освободи място и се приближи. Взе едно листче инаписа:

„Отче Серафиме, ако можеш - помогни й да оздравее! Поискай нещо от мен в замяна! Ще ти го дам! На тази земя заслужава да има такива, като Нея! А не такива, като мен! Повярвай ми!  Ако наистина те има и можеш - направи го!"

Написа нейните две имена и сгъна листчето на четири. Сега за Него то се бе превърнало в най-свидното нещо на света! Огледа се. Хората влизаха в криптата по двама, по трима. Който умееше - започваше да се моли. Имаше и други, които се приближаваха с уважение към саркофага, прекръстваха се и пускаха своето листче в една урна. После се оттегляха навън с лице към гроба. Когато дойде неговия ред, влезе и впери очи в портрета. Не знаеше какво да каже. Само промълви тихо:

- Отче, моля те! Силна е, но и трябва помощ! Помогни й! - после пусна листчето в урната, прекръсти се за първи път в своя живот и излезе.

Дните минаваха! За себе си бе решил, че докато не получи някаква благоприятна вест, ще посещава и оставя своята молба. Друго не можеше! Не бе и реално да направи!

Ето, че дойде един ден, когато Тя му каза по свой начин, че всичко е свършило благополучно. Разбираше, че не е благодарение на неговата постъпка. Но си призна пред нея, защото искаше да знае, че не само нейното семейство се е безпокоило. Преди време един арабин му бе казал: "Когато знаеш, че не само твоята кръв се е интересувала от теб, но на света е имало и други, които са желаели твоето добро - това дава сили! А те винаги са нужни!"
 

На другия ден, след като разбра от Нея новината, почувства отново нужда да отиде при саркофага. Там отиваха и пускаха само молби. Но Той искаше в урната да няма само мъка. Затова отиде до масата, взе едно листче и написа само една дума. „Благодаря!" След тази дума, всичко изглеждаше излишно!

*Архиепископ Серафим - Николай Борисович Соболев, роден в Рязан през 1881 година. В България от 1821 година. Умира 1951 година. Погребан в Руската църква в София! За гроба му се носят легенди сред вярващите!

P.C. Този разказ има смисъл само за двама човека на света. Надявам се, останалите да не го превърнат в съчинение за училищна оценка.