БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ
Да живееш, значи да се бориш
Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибелен край. И без друго вълната така го привлече, че стресовете станаха негово ежедневие. Нервите му, изострени след продължителните сблъсъци между по-малки и по-големи сили, като бръснач режеха сивото, клетъчно вещество.
Сред приятелите си, той минаваше като човекът-компютър. На него възлагаха бъдещото развитие та човечеството. Въпреки, че беше настроен на вълна съвременност. Това го караше да се замисли за уродливите плодове на своя труд.
В този късен следобед, Големият-малък човек, бързаше да се слее с тълпата, за да почувства присъствието и, което напоследък така много му липсваше. Сгушен в яката на коженото си яке зъзнеше пред мисълта, за отсъствието си толкоз години.
Той се движеше, гово ...