31.01.2009 г., 21:54 ч.

Бъдещето е пред теб, приятелю 

  Проза » Хумористична
1025 0 0
1 мин за четене
 

                                      БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ

                                             Да живееш, значи да се бориш

 

   Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибелен край.  И без друго  вълната така го привлече, че стресовете станаха негово ежедневие. Нервите му, изострени след продължителните сблъсъци между по-малки и по-големи сили, като бръснач режеха сивото, клетъчно вещество.    

   Сред приятелите си, той минаваше като човекът-компютър. На него възлагаха бъдещото развитие та човечеството. Въпреки, че беше настроен на вълна съвременност. Това го караше да се замисли за уродливите плодове на своя труд.  

   В този късен следобед, Големият-малък човек, бързаше да се слее с тълпата, за да почувства присъствието и, което напоследък така много му липсваше. Сгушен в яката на коженото си яке  зъзнеше пред мисълта, за отсъствието си толкоз години. 

   Той се движеше, говореше, програмиран от някаква огромна машина. Чудовищните и очи  хищно го гледаха и настройваха на желаната от нея вълна.  

   Ако Големият- малък човек решеше да промени настройката, този огромен хищник  излизаше от леговището си и бързо го отстраняваше от своя път. И тогава трябваше да избира: да бъде настроен както машината пожелаеше или да приключи лъжливите сделки,които му предлагаше.  

   Но тъй като времето беше в унисон с неговите мисли, той се примири. Най-неочаквано някаква външна сила се  намеси. Наслоената с години мътилка в съзнанието му, започна да се размива от чистите вълни на идващата истина.  

   Неочаквано на хоризонта се появи ярка звезда и пулсиращите и лъчи се сляха с ритъма на сърцето му.  

   Той закрачи бързо сред навалицата. Срещу него вървеше детето, облечено в червен гащеризон. То протегна ръка и се усмихна.

   Човекът  пътува в бъдещето, чиято светлина озарява мрака. Ние крачим с теб, приятелю, за да се слеем с настоящето, което е наше минало и бъдеще. Ние го градим сами. Нашият код е раждането и влизане в ново раждане.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??